Изминаха цели 22 години от далечната 1996-а, когато Max Cavalera решава да напусне култовата за мнозина метъл фенове банда Sepultura. Година по-късно проектът Soulfly излиза на пазара, като до края на века са записани и двата най-успешни материала на групата – едноименният дебютен албум от 1998-ма, както и ненадминатият до ден днешен “Primitive”. От средата на 90-те измина почти четвърт век, но сякаш за Cavalera и компания времето е спряло...
Да бъдеш себе си в музикално отношение не е никак лека задача. Нови стилове и поджанрове се зараждат почти всяка година и именно те, колкото и да е трудно да го чуеш от устата на някой известен артист, рефлектират върху композирането на парчетата им. Например кой в началото на 80-те си е мислил, че само десетилетие по-късно Metallica ще свирят баладичен алтърнатив рок, в който няма да има и помен от характерните за “Kill 'Em All”, “Ride the Lightning”, “Master of Puppets” и “And Justice for All” насечени траш рифове, спечелили им толкова много фенове? Едва ли бройката е била голяма... И група, разполагаща със собствен лейбъл, може да си позволи да заснеме филм, който да бъде на загуба от 16 милиона долара, то какво да кажем за банди като Radiohead или Pearl Jam?
Двадесет и две години по-късно, Max Cavalera не спира да изумява. Не е никак лесно да бъдеш в три големи групи, свирещи в подобен стил (Soulfly, Cavalera Conspiracy и Killer Be Killed). Имайки предвид факта, че основната движеща сила във всички споменати проекти е тази на легендарния бразилец, сами можете да си дадете сметка за каква силноразвита творческа мисъл говорим. Към графата с постижения не бива да забравяме и емблематичните сепултурски “Beneath the Remains”, “Arise”, “Chaos A.D” и “Roots”. Именно с издаването на третия комерсиален албум на Sepultura (“Chaos A.D” ‘93), груувът, примесен с ню метъл елементи, влиза под кожата на Cavalera и оттогава, та до ден днешен, големият Max не спира да твори в тази насока.
Нещо като запазена марка на Soulfly е присъствието на звездни гост-музиканти в почти всеки техен албум. Fred Durst от Limp Bizkit, Chino Moreno от Deftones и Burton C. Bell от Fear Factory са само част от имената, участвали в различни записи на бандата. В тазгодишната им „хава“, озаглавена “Ritual”, впечатление правят имената на Ross Dolan от Immolation и Randy Blythe от Lamb Of God, участващи съответно в песните “Under Rapture” и “Dead Behind the Eyes”. Първата е може би най-агресивно звучащaта композиция в албума – бързи китарни рифове, подплатени от силна ритъм секция и много тежки вокали. “Dead Behind the Eyes” бе един от трите сингъла, които Soulfly пуснаха в Интернет преди премиерата на албума, а комбинацията Cavalera / Blythe се оказа доста успешна. Другите два сингъла – едноименната и първа в трак листа “Ritual”, както и четвъртата подред “Evil Empowered” – са образец за дет/груув звучене. Към тях спокойно можем да добавим и третото парче, “The Summoning”. “Demonized” пък е едно от най-интересните попадения тук. С акустичното си интро и последвалата прогресия към тежката част на песента, няма как всеки Cavalera фен да не се досети за евъргрийни като “Beneath the Remains”, “Arise” и “Desperate Cry”. “Blood on the Street” пък е издържана в класически Nuclear Blast стил. Нужни са ти не повече от 20 секунди (като изключим дръм интрото), за да се досетиш от кой лейбъл произхожда композицията. “Bite the Bullet” предлага агресия във възможно най-суровата ѝ форма и се класира като една от най-тежките песни от записа. Тук е моментът да отличим Zyon Cavalera – синът на Max. Дали би могъл да надмине чичо си Igor е въпрос, на който бихме могли да си отговорим след не по-малко от две десетилетия, но началните години от кариерата на младия бразилец са впечатляващи, като тук не говорим само за технически качества. Това е трети албум за Zyon със Soulfly, а имайки предвид творческата активност на баща му, определено го очакват още много записи!
Последните две парчета от “Ritual“ са толкова нестандартни, че заслужават отделен абзац. “Feedback” е интересна композиция, съставена от основен риф в стила на Iron Maiden, класически сепултурски припев и хардкор/груув завършек, типичен за Soulfly. И ако това ви се струва странно, пуснете си последния трак от албума, озаглавен “Soulfly XI”. Акустичният триминутен инструментал е повече от интересен завършек, а хармоничните линии, образувани от китарата и саксофона, са детайл, който едва ли много фенове са очаквали.
Въпреки че “Ritual” e първият албум на Soulfly, който е извън класацията на Billboard 200 седмица след издаването си, можем смело да заявим, че продуцентът Josh Wilbur, както и всички други момчета от екипа на Nuclear Blast, са свършили превъзходна работа. Дали записът ще се превърне в класика или не – след години ще разберем, но в тези 43 минути има доста музика, която заслужава да бъде чута от повече хора.
