Странни преживявания ни поднася понякога съдбата, които се случват еднократно, но пък оставят спомен за цял живот. Такова беше и интервюто ми с Arkadius от Suidakra, продължило колосалните 51 минути. Но да започнем описанието на случилото се по-отдалеч, с пояснението как се уреждат телефонни интервюта, тъй като доста хора не са наясно с процеса. Първо получавам на е-мейла си списък с дати и часове (т.нар. слотове), на които съответният метъл герой може да ми се обади. Аз избирам някой и давам заявка. След което получавам потвърждение и остава само да се надявам нещата да протекат гладко. За Suidakra, обаче, така и не получих потвърждение, поради проблем в комуникацията и съответно бях отписал това интервю. Докато самият Arkadius не ми се обади и ме хвана абсолютно неподготвен. Веднага побързах да се извиня, че не съм бил предупреден за неговото обаждане, но му предложих, ако желае, да проведем един импровизиран разговор, защото нямах подготвени въпроси. Той неочаквано се съгласи и каза: “Няма проблем, така дори ще е по-интересно!”. Фактът, че новият албум на Suidakra – “Caledonia”, е изключително силен и му бях хвърлил бая слушания, ме спаси, тъй като знаех в общи линии какво да питам. Но той не изчака дори първият ми въпрос и веднага с ентусиазъм започна да говори за Caledonia: “Изключително сме щастливи с новия си албум, тъй като е едно завръщане към корените и сме доволни от крайния резултат. Песните са разнообразни и се получиха, почти както искахме.”. Относно концепцията на албума, Arkadius ми сподели: “Като цяло лесно и бързо беше взето решението да се насочим към келтската митология и в частност мистичната история около племето на пиктсите. Ние сме фолк ориентирана метъл група, така че шотландските народни мотиви лесно се вписаха в музиката ни. Иначе легендите за северното шотландско племе ни дадоха доста широко поле за изява и музикално, и текстово, тъй като много неща около тях са абсолютна мистерия, а и има твърде малко научна информация. Така в историята са вмъкнати и множество измислени, фентъзи елементи”. Попитах го дали въпреки това “Caledonia” е типичен концептуален албум, тъй като текстовете не проследяват някаква типична случка за даден герой, а по-скоро разглеждат митовете и дори бита на това северно племе. Той се съгласи с мен и потвърди, че “албумът не е съвсем концептуален. Първо ние не искахме да е такъв в чистия смисъл на думата, защото вече имаме цели два зад гърба си. Наистина потърсихме по-различно текстово развитие този път. В “Evoke the Demon”, примерно, се пее за ритуал на пиктсите, “The IXth Legion” пък е за изчезването на римския легион. Изобщо, искахме звучене, подобно на саундтрак към филм, което да пасва на историята, в центъра на която стоят шотландските воини и безчетните им битки срещу Римската империя.”. Според мен са постигнали именно това и песните звучат много достоверно и автентично. “Да, използвахме истински шотландски гайдар.”, при което веднага го помолих да ми разкаже повече за него - “Познаваме го отдавна, той свири и в предходния ни албум “Command To Charge”. Освен това можете сами да го видите във видеоклипа (намиращ се на официалната страница на Suidakra) ни към песента “The IXth Legion”, където той е с оригинална шотландска носия.”. Освен това обаче личи, че наново завърналият се в състава Marcel допринася с чистото си пеене по уникален начин, тъй като показва нови гласови умения в характерния за Шотландия стил. “Наистина сме щастливи, че Marcel се завърна в групата, особено в момент, в който ни беше най-необходим. Явно е, че страничните му занимания с кавър групата на Black Label Society са му помогнали много в развитието на вокалните възможности, които сега са на съвсем по-добро ниво”. Но той се е завърнал в Suidakra не само като музикант, но и отново като песнописец, което е съвсем видно. “Няма да крия, че с Marcel винаги сме били добър екип и това личи в нашите песни; в Caledonia той има голяма роля отново и като песнописец.”. А защо изобщо напусна групата? “Ами и той като нас имаше своята странична работа, от която всъщност си изкарваше прехраната. В един момент трябваше да се съсредоточи върху работата си, а пък ние искахме да направим нов албум, а след това и турне. Той не можеше да се отдаде изцяло на музиката, затова се наложи да напусне Suidakra. Сега обаче работата не му отнема толкова време и се съгласи да се присъедини отново към нас, веднага щом му се обадих – защото освен всичко, сме и добри приятели. Неговият заместник пък (Matthias Kupka), така или иначе насочи вниманието си към другата си група.”. Носи ли обаче Suidakra някаква финансова стабилност на членовете й? “Не, за съжаление. Всички имаме своите странични занимания, с които си изкарваме прехраната. Групата е по-скоро като хоби, отколкото като основна професия. Затова за нас понякога крайният резултат под формата на албум или нещо такова е невинаги достатъчно задоволителен, основно защото не сме имали времето или финансите да осъществим всичките си идеи.”. Тук разговорът ни тръгна в друга насока, свързана основно с проблемите на метъл сцената и това, че всъщност много от музикантите свирят по-скоро като хоби, отколкото за финансова печалба. Разказах му, че в България за съжаление всички групи са в това положение, че и по-лошо, а Arkadius изказа своето съжаление, че наистина тази музика заслужава повече внимание. Поинтересувах се какво работи всъщност – “Работя не е точната дума в случая. В момента съм студент по модерна история на 90-те и в свободното си време работя по някои научни разработки, за които ми се плаща. Но ми се ще да се пренасоча към музикална специалност. Ти с какво се занимаваш?”. Този, който задава въпроси, сега получи един. Зарадван от неочакваното внимание, аз също му обясних, че съм студент и едновременно с това работя. “Интересно ми е колко е там при вас семестриалната такса, тъй като тук в Германия е вече 500 евро, т.е. образованието ни не е вече безплатно – напротив, стана доста скъпо и за нас?”. Обясних му, че моята такса е 60 евро, но аз съм на държавна поръчка; близо 500 евро плащат частните студенти и тези, посещаващи частни университети. Основната разлика обаче идва от стандартите, защото при нас минималната работна заплата е 80 евро, а там е несравнимо повече, затова изказах оптимизма си, че след като бъдем приети в Евро-съюза нещата ще се променят към по-добро. Той се присъедини към моите надежди и допълни: “Освен това би трябвало да привлечете значително количество инвестиции, което ще промени стандартът ви”. Е, и при нас има страшно богати хора – “Има ги навсякъде по света” – допълни той.

Реших да попитам, дали би правил музика за пари, а Arkadius отвърна: “Това ще е същото като да работя обикновена работа в офис, примерно, тъй като няма да ми носи особено удоволствие. Метълът ми носи удоволствие, но от него не печеля.”. Поисках да ми разкаже какво предстои занапред на групата, планират ли DVD, следващ албум – “Първоначално ще се концентрираме върху концертната си дейност и ще осъществим възможно най-много прояви, доколкото времето ни го позволява. Предстои ни едно интересно акустично шоу, което е нещо ново и изключително интересно за нас. Ако ни допадне, мислим да направим и изцяло акустичен албум.”. Нещо като последният Borknagar? “Определено, аз скоро си го купих и ми хареса много.” А за DVD-то? “Трудно е за група като нашата да направи някаква супер DVD продукция. Все пак ще се опитаме да запишем едно шоу с поне четири камери и възможно най-много ефекти, но не очаквайте някакво чудо.”. Това не е и необходимо – най-важно да докарате качествен звук и картина, а къде ще бъде заснето шоуто? “Да, наистина ще се стремим да дадем най-доброто от себе си във всички аспекти. Концертът вероятно ще бъде заснет в Русия, където изненадващо се оказа, че имаме доста голяма фен-база (специално в Санкт Петербург и Москва), като дори планираме отделно едноседмично турне там”. Уверих го, че братушките не са единствените им верни фенове на Изток – познавам доста хора, а и съм сигурен че има още много други, които ги харесват, тъй като са уникална група със завидна история. “Не съм изненадан, тъй като на страницата ни в Myspace се оказа, че много българи ни пишат. Допреди това аз не знаех, че имаме и един фен там при вас – много сме щастливи от факта”. Не би трябвало да е изненада с такава силна дискография и с такъв нов албум, който за мен е в Топ 3 тази година – на първо място заедно с Amon Amarth! “Наистина ли мислиш така?! Много ти благодаря за позитивното мнение, радвам се, че “Caledonia” ти е харесал толкова.”. Няма защо, работата вие сте я свършили (и двамата се смеем)! Може би е необходимо единствено по-добра промоция, тъй като има много хора, които биха харесали музиката ви, но няма как да научат за нея. “Така ли мислиш?! Трудно е наистина, при все че зад гърба ни стои немалък лейбъл...” – всъщност метълът като цяло има необходимост от по-добра промоция, с оглед да се пребори с масово налаганата музикална плява.

Разкрий каква е тайната в направата на един добър албум? “Стараем се възможно най-много и търсим подходящия баланс в песните. Вмъкваме акустични елементи, след някоя агресивна песен следва друга по-бавна и лирична. Търсим възможно най-голямото разнообразие в песните си, а това, че вмъкваме много фолк елементи, ни помага значително.”. Някак от метъл разговорът ни премина към пиене, като Arkadius призна, че любимата му напитка е Jack Daniel’s с кола, а аз побързах да го запозная с лечебните способности на нашенската гроздова и сливова ракия – “Наистина не съм опитвал това питие. По евтино ли е от Jack?” – да определено, дори и квалитетната ракия е по-евтина, дори смятам, че и самият Jack при нас е по-евтино, някъде около 18 евро литъра – “О, в Германия толкова е 700 мл. С ракия сигурно е по-евтино да се напиеш – нали знаеш, същия резултат, със същото количество, но с по-малко пари”. Доста се посмях на този отговор, явно метълите из цял свят мислят еднакво! Обещах, че ако дойдат в България ще го черпя ракия – “Значи ще се опитаме да дойдем възможно най-скоро!”. А обичате ли да се срещате с феновете си, особено след концерти? “Определено, не сме от тези групи, които след концерта си седят в репетиционната и подрънкват. Ние обичаме да се срещаме и говорим с феновете, дори да ходим по заведения заедно с тях. Така че с удоволствие бихме отишли с теб и твоите приятели някъде, когато дойдем при вас.” Уверих го, че това ще е наистина удоволствие за мен. Отново решихме да се върнем на музикална тема и обсъдихме неговите влияния: “Прослушах метъл с AC/DC и Metallica, а напоследък слушам акустичния албум на Borknagar, за който говорихме преди малко.” Явно беше, че разговорът ни отива към своя край, като аз отново се опитах да се извиня за това, че не бях потготвен за това интервю. “Пич, мисля, че това беше най-якото ми интервю, именно заради това. Повечето интервюта са ми толкова скучни – всички ме питат какво значи Suidakra и Аrkadius...”. А какво всъщност значи (и двамата се смеем)?! Не наистина, всички мои приятели ме питат, да знам какво да им отговарям? “Ами, името ми според една моя учителка идвало от гръцкото “златно момче”, също като в митологията, но не смятам, че съм златен, защото не съм особено богат! А името на групата е просто Аrkadius наобратно.”. Доста оригинално всъщност – определено името се отличава, не е като поредната банда с Dragon в заглавието си, а и Suidakra звучи някак самоубийствено! “Хаха, благодаря ти наистина!”. Приканих Arkadius да пожелае нещо специално на феновете в България и читателите на Metal World. “Благодаря ви много за подкрепата към Suidakra във всичките й форми! Надявам се да се видим скоро, да изнесем страхотен концерт за вас, а после да се съберем в някоя кръчма!”. С това сложихме оптимистичен край на това импровизирано интервю, за което аз много му благодарих, а той ме увери, че за него също е било удоволствие и отново би искал да се чуем и още по-добре да се видим, не само за да получи обещаното питие. Разменихме си е-мейлите, като обеща да пише първо на мен щом решат да дойдат в България, а и да ми изпрати тяхното DVD. Поиска да получи и линк към статията, веднага щом я кача – за което няма никакъв проблем. Самата тя обаче, както сами забелязахте, е в малко по-нестандартна форма, тъй като е доста трудно да се преведат всички неща, които се изприказваха за тези 51 минути.

След като развълнуван затворих слушалката, в мен се таеше мисълта, че това е най-пълноценното интервю, което съм вземал или тепърва ще взема, именно поради своята непринуденост и откровеност и присъствието на невероятен събеседник като Arkadius – вокалист и китарист на Suidakra! Благодаря ти много, приятелю!