Години след първите заемки от “Игра на тронове”, BloodBound изкарват пореден албум, силно вдъхновен от епоса на Джордж Мартин. Един поглед към обложката и имената на песните е достатъчен, за да подготви слушателя за общата картина в “Rise of the Dragon Empire”, но запознатите знаят добре, че в музиката на шведите няма нищо повърхностно и необмислено.
Същите обаче не бива да очакват и кой знае какви съществени промени – тематиката (този път повече фентъзи, отколкото окултна) е поднесена в най-добрите традиции на европейския пауър метъл, съчетаващ влияния от класическите периоди на Helloween и Edguy. При все натоварената атмосфера, тандемът между музикантите е пълен – братята Olsson свирят едни от най-запомнящите се рифове за последните няколко издания на групата, а Fredrik Bergh придава ударен симфоничен заряд към всяко от парчетата.
Ако можем да определим албума с две думи, то “дяволски химнов” звучи тъкмо на място. Едноименната композиция открива с нордически фолклорни мотиви, кулминиращи в напеви, с които биха се гордели хорови майстори като Sabaton. Талантът на Patrick Johansson не спира да изненадва – някъде между диапазоните на Tobias Sammet и Bruce Dickinson, вокалистът не спестява нищо на любителите на жанра. Влиянието, оказано от Edguy-ската класика “Vain Glory Opera” върху състава, си личи още с маниашката “Slayer of Kings” и епичната “Skyriders and Stormbringers”. “Magical Eye” и “Giants of Heaven” са сред най-силните попадения в тавата, заимствайки оркестрации, клавишни и китарни пасажи от Nightwish. Заемките обаче са пречупени през погледа на BloodBound и вместо да ги обвиним в плагиатство, оставаме безмълвни пред поредното напомняне защо шведите са толкова добри в мелодичния пауър метъл. Като отклонения от запомнящите се парчета се нареждат среднотемповите “Blackwater Bay” и “Breaking the Beast”, които страдат от известна повтаряемост, но в никакъв случай не са за пропускане. Композиции като “A Blessing in Sorcery” и героичният завършек “Reign of Fire” компенсират техните дефицити и ни оставят с неутолима жажда за още от същото.
В това се крие и голяма част от магията на BloodBound – за пореден път шведите провокират с музика, която сме слушали до болка и по всяка логика би следвало да ни е омръзнала. Напук на очакванията, “Rise of the Dragon Empire” е вдъхновяващ опус, готов да се конкурира дори със шедьоврите, от които е повлиян.
