The Raven Age са един от обещаващите метъл състави в британската музикална сцена. В последните години, като подгряваща група на Iron Maiden и Tremonti, те си изградиха страхотна фенбаза и бавно започват да налагат името си в метъл средите. Новият албум, “Conspiracy”, излязъл в началото на март, е отлично доказателство за израстването на групата през последните години. Дванадесетте песни в новия проект са прекрасна комбинация от енергични и лирични тракове, във всички от които се демонстрира страхотния им натрупан опит. Ако в бързите песни се наблюдава отвяваща слушателя техничност, то в нежните такива има силна емоция в текстовете за компенсация. И всичко това не изостава в изпълненията им на живо.
В Лийдс The Raven Age показаха, че на живо могат да звучат точно толкова добре, колкото на запис. Сетът им започна с инструментала “Bloom Of The Poison Seed”, последван от “Betrayal of the Mind” – начало, което зареди публиката със страхотно настроение безпроблемно. До края на концерта енергията на групата сякаш беше неизчерпаема – всяка песен беше изпълнена сякаш е първата в сета, и така през целия сет. Особено добро впечатление направиха тригласните хармонии на част от песните – типична черта в музиката на групата, на която се отдава голямо внимание. И ако досега в репертоара на The Raven Age имаше главно бързи ритми и виртуозни сола, новият им албум им дава възможност да се покажат на публиката и в по-нежна светлина, което им отива много и на което могат да разчитат в бъдеще. “The Face that Launched a Thousand Ships” бе може би най-добрата част от сета, в която вокалистът Matthew James се включи с акустична китара към китаристите Tony Maue и George Harris. Така тригласните мелодии изпъкнаха още по-добре и публиката потъна изцяло във вселената на The Raven Age.
В Лийдс групата не получи една от най-големите си публики – в клуб с капацитет около 200 души на концерта присъстваха около 50. Това може би се дължи на факта, че Лийдс по традиция се слави повече с инди сцената си. Но независимо от размерите на тълпата, нищо не попречи на The Raven Age да бъдат все така енергични и отдадени на сцената. Момчетата влагаха страст във всеки риф и ритъм и оставиха сърцата си за публиката дори и след края на концерта, когато останаха в клуба, за да отделят внимание на всеки. Изключително впечатление прави, когато една започваща група държи на фенбазата си, и The Raven Age не са изключение. Многото концерти на стадиони и в арени очевидно не им са повлияли и те са страхотни хора, с които се говори и работи с лекота. Затова искрено им пожелавам тази земност да не изчезне по пътя им към върховете.
Може би едно от най-интересните неща на този концерт беше да видя разликите между публиките на концертите в Англия и България. Когато се преместих в Англия, знаех, че ще има много концерти, по които ще се хвърлят пари. И наистина, Англия има много късметлийска публика – нечестно е колко добри артисти и фестивали получават англичани всеки месец. Понякога дори се налага да избираш между двама артисти на една дата… което е още по-нечестно. В България имаме няколко концерта и един фестивал годишно в тези жанрове, и понякога ни се иска да сме като англичаните – артистите да ни обичат и да ни посещават често.
Но нека ви споделя и нещо от зад кулисите – в България сме по-готини. Защото, да, артистите не знаят къде се намираме (буквално), но когато ни посетят, виждат сърцата публика, която съпреживява всеки тон от сета на групата и няма да си тръгне от залата поне 20 минути след края на концерта – едно ненаситно и искрено отдадено общество, към което все още чувствам, че принадлежа. Тази страст е нещо, което ми липсва в Лийдс, където често хората просто приемат, че концертът е свършил. И след седмица отиват на друг. Естествено, има разлика от фенбаза до фенбаза, но ако използваме концерта на The Raven Age за пример, везните клонят повече към нас.
През 2018-а година България успя да види на живо The Raven Age на третия ден на Hils of Rock преди легендарните Iron Maiden. Макар и да не беше чувала за The Raven Age, българската публика им даде шанс – сред нея имаше хора, които на 40 градуса температура поклащаха глави и се наслаждаваха на група, за която не бяха отишли, одобрително кимайки на приятелите си до тях, казвайки: “Виж, тези са добри!”. През 2019-а в Лийдс на концерт, на който The Raven Age бяха хедлайнери, някои от хората в клуба сякаш не искаха да са там – стояха възможно най-далеч от сцената, докато на нея се случваха страхотни изпълнения от подгряващите групи, а на хедлайнерите, за които бяха отишли, същите тези хора някак си не дадоха възможност на групата да ги потопи в творчеството си и не бяха обладани от същата еуфория, в която българската публика изпада на всеки концерт. В България сме сърцати – и англичани не могат да ни бият по този показател.
Затова нека продължаваме да произвеждаме същата енергия, когато отидем да видим любимите си изпълнители на живо на наш терен. В Англия има много концерти, но това не значи, че качеството не е по-важно от количеството. Напротив, имаме си малко концерти и един фестивал, но това ни прави отдадени, а концертите – незабравими. Спомням си концерта на The Raven Age през 2018-а като убийствено изживяване. И българската публика явно е била главната причина за това. И ако The Raven Age обявят концерт в България – отидете пак! Обещавам, че ще видите повече от това, което видяхте на Hills. А момчетата ще получат публика, която заслужават. The Raven Age растат с всеки изминал концерт и ако продължават в същият дух, изобщо няма да е изненадващо тяхната ера на гарваните да настъпи и да ги извиси!
