Когато хората не разбират нещо, обикновено или се плашат – респективно отдръпват, или се опитват да вникнат в него, като неволно го затварят в неподходящи рамки. И, тъй като Baroness не са една от безбройните групи, които остават незабелязани, те бяха определяни по най-разнородни начини, включително и като “прогресив слъдж метъл” (Какво, по дяволите е това?). Сравняваха ги с кого ли не и с какво ли не. Както всяка голяма банда, четиримата от Джорджия бяха и все още са едновременно възхвалявани и подлагани на озлобена критика, но с техния забележителен втори албум, “Blue Record”, надвисна голямата въпросителна – метъл ли са Baroness или не?
Още от дебютния “Red Album” бе очевидно, че американците излизат извън стандартното схващане за жанрови “контури”. Те могат да отнесат своя звук където пожелаят. Точно това и правят - не за да покажат, че са оригинални, а защото имат нужда от промяна. Защото са прогресивни. Отговорът на въпроса, който всички си задаваха, идва – категоричен – с “Yellow & Green”. Baroness са рок банда. Но каква!
Проправяйки си път през дискографията на Baroness, “Yellow & Green” не би трябвало да бъде тази голяма изненада по отношение на смекчения звук и различния подход с аранжиментите. Същевременно, групата прави достатъчно остър завой, за да затвърди преобладаващото мнение за уникалността и богатството на цветове във всичко, което е създавала. Baroness са вдъхновени от AOR, алтърнътив и ранен прог-рок. Многобройните влияния съвсем естествено са дали отражение върху новия им, двоен албум, без да отнемат от оригиналното звучене на групата. Дори напротив – сега нейната музика е по-“пъстра” от всякога. Днес певецът, китарист, идеолог и художник на Baroness, John Baizley възприема тежестта по различен начин. Тя не е обвързана с масивни рифове и харш вокали, а идва от атмосферата. “March to the Sea”, “Back Where I Belong”, “Eula” и “Board Up the House” го казват по-добре от всякакви думи.
“Yellow & Green” е болезнено емоционален и, забележително, създава настроения през цялото си, обширно, 75-минутно времетраене. Не са много албумите, които надхвърлят едночасовата бариера и същевременно притежават всички необходими качества да задържат вниманието на слушателя от първата до последната секунда. Този определено е един от тях. Тежка или баладична; бърза или отнесена; технична или опростена – добрата песен си е добра песен, а “Yellow & Green” е направен от цели осемнадесет такива. Ако някой (фен) е разочарован от “новите” Baroness, то на негово място ще дойдат няколко човека, готови да последват групата навсякъде. Албум на годината? Не. През 2012-а те са два – един жълт и един зелен.
