GosT е сред най-озадачаващите проекти за ерата ни. Фронтменът приема образа на демона Баалберит през 2013-а година и на своя глава започва да създава музика, която не намира другаде. А успехът на това начинание е с една дума феноменален. Кой би предположил, че из света има такава жажда за смесица на осемдесетарски даркуейв и тежък блек метъл?

През 2018-а GosT издаде титаничният “Possessor”, който остава значим. Нечестивото съчетание между диско, денс, синт, поп, кор и блек е уникална отвара от искреност, която не претендира за никакъв майсторлък. И е вдъхновяващо такъв тип работа да бъде забелязана от лейбъл като Century Media Records. Чрез тях GosT – вече дует – издава новия си албум, “Valediction”.

Без излишни предисловия, първият трак безмилостно бомбардира ушите с бластбийтове, която паника после потушава с погребални хорове и реещи се вокали. Чистите вокали преобладават в траклиста и макар демонът да не може да се похвали с отличителни певчески заложби, той се справя достойно. Много му помага и фактът, че това се случва в най-мелодичното издание на проекта до момента. Това не е учудващо, предвид че Century Media е собственост на Sony, чиито артисти неведнъж са признавали, че мелодиката се гони на всяка цена, а AutoTune-ът е задължителен. Въпреки това, стилистиката на проекта е запазена: мрачни, обитаващи и пулсиращи сегменти се редуват с прихватливи мелодии. Формулата е претърпяла изменения, сякаш с надеждата да се достигне нова аудитория. До този етап в дискографията обработката на звука винаги е била стабилна, при все предизвикателството, което поставяше пред звукарите. За съжаление, “Valediction” не може да бъде включен в това число. Към лорд Баалберит се е присъединил неназован китарист, но влияние от неговата работа се чува твърде рядко в записа. Отвъд това, всички сегменти, включващи екстремни вокали, са обработени толкова зле, че звучат като шепот през радиостанция. Инструменталите пък имат твърде разграничени стойности, което им отнема всякаква наситеност. Това кара композициите да звучат повече като предварително зададени стойности, а не като музика. Лириката е абстрактна и следователно би било трудно да придобие някакво значение за слушателя. И въпреки негативното изложение, това е най-забавният и слушаем албум на GosT до момента – мелодичен, докачлив и приканващ към повторно слушане по изцяло нов начин. Музиката тук звучи така, сякаш артистите са се забавлявали по време на създаването ѝ и са искали да споделят това усещане с феновете си.

Символичното сваляне на маската в “Possessor” е оказало безвъзвратно влияние на Баалберит. Сякаш вече не чуваме толкова него, колкото GosT. Вследствие на това е трудно да се даде категорична оценка на “Valediction”, защото изданието е твърде различно. Изглежда Берит е оставил имиджа, идеите и целите на заден план, за да се забавлява със своята кариера. В крайна сметка, резултатът е уникален и съдържа всички съставки от онези чудесии, които направиха идеята успешна.

Но нека не забравяме, че според поверията, именуването на нещата има огромно значение.

valediction
съществително

„Деянието да кажеш сбогом.”