Babymetal е един от тези проекти, които никой не искаше, но почти всеки хареса. И в това няма нищо чудно, предвид количеството режисура, което той претърпява. От зрелищните изпълнения на живо през „идол” културата на източните страни до чисто музикалната продукция – трудно е да останеш с негативни впечатления от продукт, който е създаден да продава и е маркетиран към общност, която е готова да го погълне.
Но какво от това? В крайна сметка, не едно от парчетата на „групата” се превърна в хит. Паразитни композиции се сблъскваха с брилянтен мастъринг, а всеки отзвук беше кристално ясен, тежък звук. С нотка отакущина, защото няма как иначе. След две издания, които покориха Азия и части от света, с третото такова, “Metal Galaxy”, продуцентите явно са готови да превземат и галактиката.
На хартия, албумът, предвиден на покори света, изглежда като перфектния метъл кликбейт. Траклист от парчета, всяко от което отдадено на различен тип звук. Из композициите чуваме разнообразни мотиви – източни, славянски, геймърски и дори такива, които е трудно да определим като нещо друго освен „музика от интрото на аниме”. И при все че всяко едно от тях е продуцирано със завиден азиатски професионализъм, то чисто и просто час от лигави, нехомогенни парчета вече не е нещо забавно. Този запис е най-разхвърляното състояние, което съставът си е позволявал до момента. Типичните лиготии и напевни безсмислици са тук, но са толкова замаскирани в нещо преднамерено – в идеята нещо да звучи по определен начин (защото така трябва) – че някак не са забавни както преди. Други от парчетата пък се взимат твърде на сериозно и пречупват тези представи. Така или иначе, след обективен обзор на траклиста, се вижда как всяко попълнение е таргетирано към определен архетип човек, защото все пак така работят плановете за превземане на света. А съществува и твърдението, че за първи път голяма част от музиката никак не е метъл. Когато изданието реши да бъде по-тежко, го прави успешно, но този път продуцентите са били толкова вглъбени в чистата идея за тематични, отделни парчета, че са забравили да сложат метъл някъде из тях. Разбира се, това изключва няколкото попадения, които звучат интересно и любопитно. Но те няма как да спасят “Metal Galaxy” от вътрешните му хаос и безредие.
Трудно е човек да допусне такава мисъл, но “Metal Galaxy” е скучен. И става все по-скучен в своята продължителност именно защото е така устремен да бъде вариативен и интересен. А това, чисто концептуално, не беше нужно – самата идея на проекта е достатъчно атрактивна, за да бъде продаваема. Но в сферите на бизнеса, повече никога не е достатъчно.
“Metal Galaxy” вече е несъмнено успешен труд. Може да се срещне някой друг уморен фен, но изобилието от нови хора, до които ще достигне музиката на Babymetal, несъмнено ще впечатли. Този път, основно защото е създадена това да прави. Из този план за завладяване на галактиката има какво да се чуе и да се оцени. Но на този етап, предвид гореупоменатото намерение на траклиста, трябва да си зададем въпроса дали си струва да го направим.
