Екс - Primal Fear китаристът Alex Beyrodt и екс - Royal Hunt вокалистът DC Cooper са тук с трети албум на пауър шайката си Silent Force. Момчетата не само че са се отказали да се изживяват като преки наследници на Judas Priest, но и са готови да отворят нова глава в историята на бандата с “Worlds Apart”, който предлага свежа доза енергичен и мелодичен метъл на позаспалата в летните месеци сцена. DC беше така добър да ни въведе в детайлите на новата творба, както и да сподели някои новини около колоритната си личност.

Здрасти, DC! “Worlds Apart” е прекрасен албум, какви са отзивите до момента?

Благодатя ти, радвам се, че си го оценил! Е, отзивите все още не са много, тъй като албумът излиза след няколко дни, но реакциите на журналистите от пресата и онлайн списанията са чудесни. На сайта си качихме откъси от парчетата в албума, както и една цяла песен, и феновете бяха във възторг.                                     

Струва ми се, че новият ви албум е доста по-мелодичен от “Infatuator” – съгласен ли си?

Да, определено! Чувствахме нужда да се върнем към мелодичността на ранните дни, от която се бяхме отдалечили с втория си албум. Музиката сега е създадена в много голяма степен съобразно моя глас, който винаги е бил мелодичен. Това е нещо като моя запазена марка и може да се чуе както в по-старите неща на Royal Hunt, така и в соловия ми албум. Беше едно успешно, доказало се звучене и затова решихме да заложим на него.

Според мен “Worlds Apart” е най-силният албум на Silent Force дотук. Най-голямо впечатление прави развитието ти като вокалист - на какво се дължи това, да не би да пиеш нещо специално?

Хаха, не – най-обикновен алкохол пия. Всъщност не знам как точно да ти отговоря... Отне ми много години работа върху гласа ми, за да постигна собствено звучене, което хората да разпознават. Това е нещо, към което всеки сериозен певец се стреми – не да бъде абсолютно уникален и неповторим, защото това в голяма степен не зависи от него, а от даденостите му, но да си служи с такива похвати, които да придават характер и специфичност на гласа му. За какво говоря – искам когато хората чуят моя нова песен по радиото, да си кажат веднага: “Това е DC Cooper!” Така аз моментално мога да разпозная гласа на David Coverdale, например. “Worlds Apart” е завръщане към мелодичния стил, с който се утвърдих на сцената.                       

Би ли казал няколко думи за текстовете в албума?

О, те засягат толкова различни теми... Ако имахме четири часа, навярно щях да мога да ти ги обясня в детайли. Няма някаква обща идея, но ще ти кажа за заглавието на албума. Искахме “Worlds Apart” да символизира един вид диалектика, противопоставянето между двете начала в природата – Ин и Ян, доброто и злото и т.н. Като видиш цялата обложка на албума, ще разбереш най-добре какво имам предвид. Все пак има един текст, на който бих искал да се спра - този на песента “Heroes”, която е посветена на пожарникарите, загинали на 11-и септември. Никой не беше написал песен в тяхна чест, а аз реших, че заслужават такава. Освен това, самият аз съм пожарникар по професия, така че си представям какво им е било на онези момчета.

Колцина от състава на Silent Force участват в писането на музиката?

Ще започна от това, че разстоянието е най-големият проблем, когато опре до създаване на музика. Аз живея в САЩ, а останалите – в Германия и това поражда известни неудобства, когато трябва да обменяме идеи. Основите в музиката ни обикновено полага Alex, а аз доизглаждам песните, така че да паснат на гласа ми, и добавям текстовете. Вокалните мелодии са изцяло мое дело и мисля, че така е правилно, защото няма човек, който да познава гласа ми по-добре от мен самия. Разбира се, всички в бандата допринасят за създаването на един албум и не може да се каже, че един или двама са отговорни за всичко.

Има ли някакви участия на гост-музиканти в “Worlds Apart”?

Не, този път няма такива. Обикновено каним по някой инструменталист или певец, но сега решихме да оставим всичко на себе си. Този момент в много отношения е нов старт за групата – имаме нов лейбъл и нов албум и искахме да се концентрираме върху това, което правим най-добре като екип. Обсъждахме възможността да включим някой вокалист, но преценихме, че няма нужда от това.

Първите ви два албума бяха издадени от Massacre Records, а както ти спомена, сега сте към Noise Records. Каква беше причината за тази промяна?

Просто чувствахме, че е дошъл моментът да изведем Silent Force на друго ниво. Предпочитам да бъда коректен към Massacre и да не ги обиждам, както много музиканти правят, след като напуснат даден лейбъл. Те ни помогнаха немалко, но напоследък ни беше нужно повече от това, което те бяха готови да ни дадат. Музикалният бизнес е гадно нещо – ако има дори една слаба брънка в цялата верига по пътя към издаването и разпространяването на един албум, всичко се проваля. Имам големи надежди за работата ни с Noise и Sanctuary.

Как би сравнил Silent Force с многото проекти, в които си участвал досега?                                       

Ами ти сам го каза – дотук почти всичко беше само проекти, докато Silent Force е сериозна банда. Единствено участието ми в Royal Hunt беше сравнимо с това, което правя сега в Silent Force, но там нямах толкова свобода. Гостувал съм къде ли не – обичам да работя с различни музиканти и използвам всяка възможност да го правя откакто напуснах Royal Hunt, защото тогава не ми го позволяваха. За мен е изключително полезно да се срещам и да обменям идеи с други банди и изпълнители, да работя в нови студия с редица продуценти и т.н. Заради всички тези мои участия съм бил наричан “вокална проститутка” и как ли още не, но това никак не ме притеснява. Възползвах се от възможности, с които много певци не са разполагали и се радвам, че натрупах опит. Непрекъснато валят предложения да гостувам тук или там – не бих могъл да приема всички, но се старая да участвам, където мога. Независимо от това, Silent Force е на първо място за мен.

Да поговорим за соловия ти проект. Смяташ ли да издадеш нов материал скоро?

Да! Музиката е написана от доста време насам, но трябваше да отложа записите, за да мога да работя със Silent Force и да планираме турнето си. С нетърпение чакам да ми остане време, през което да се заема с изготвянето на този нов албум. От издаването на предишния в живота ми се случиха много неща – роди ми се син, реших да се посветя повече на семейството си и не бързах. Донякъде съжалявам за това забавяне, защото знам, че много хора очакват албум на DC Cooper. Скоро ще го получат! За новия ми солов албум много помогна Tore Ostby, който живее в моя град – Питсбърг. Той е страхотен китарист, голям композитор и мой добър приятел. Не мога да се ангажирам с някакъв срок, но идеите са налице и остава само да бъдат записани.

Дебютният албум на Silent Force бе сравняван със Symphony X, а вторият - с Judas Priest. Смяташ ли, че тези банди са повлияли на стила ви?

Е, очевидно е, че “Infatuator” беше доста силно повлиян от Judas Priest. Дори тогава направихме техен кавър, изпълнявайки “All Guns Blazing”. Въпреки това, лично аз не си позволявам да се влияя от твърде много банди. Когато създавам нов запис, не слушам никаква друга музика. В “Infatuator” съвсем умишлено пях като Halford, за да покажа на хората какво щеше да бъде, ако се бях присъединил към Judas Priest. Това, че сравняват “The Empire Of Future” със Symphony X, е голям комплимент за нас. Те са феноменална банда, а също и наши приятели. Ако погледнем по-общо на нещата, смятам, че днес всеки музикант е повлиян от някого. Изключително рядко можеш да се натъкнеш на албум, който да е толкова оригинален, че да не чуваш в него части от звученето на други банди. За хиляди години в музиката са изсвирени и изпяти много неща и днес е почти невъзможно да не повториш някого, дори да не искаш.

На обложката на всеки ваш албум има някакъв град в облаците. Има ли някакъв символизъм в тези изображения или това е просто запазена марка на групата?

Това е нещо като второ лого, което се опитваме да наложим. Доста са групите, които имат специфични фигури, лица и т.н., присъстващи на албумите им. Градът на новата обложка, например, ми напомня доста на Бостън.

Хаха... Кажи сега, как гледаш на американската метъл сцена? Виждаш ли някакъв шанс хеви метълът да пробие в Щатите?

О, не знам. Като че ли съм изоставил всяка надежда. Тази страна е моят дом, но тук съм изнесъл всичко на всичко три концерта за осем години, което е смешно. В момента, за съжаление, нещата тук са много еднообразни и едноизмерни – достатъчно е да погледнеш банди като Slipknot или Marilyn Manson. Като бизнесмени са голяма работа, но музиката е изкуство, а не търговия. Всичко е имидж и шоу. Опитвам се да бъда оптимист. Sanctuary правят всичко възможно, за да популяризират истинския метъл тук и ако все пак един ден тази музика отново излезе на почит, Silent Force и DC Cooper ще са на предните редици.

Смятате ли да издадете концертен материал сега, след като имате вече три албума?           

Би било много добре. Мислим по въпроса, но това зависи изцяло от лейбъла ни. Сега всеки издава по някое лайв DVD и бих се радвал и ние да направим такова. Представяме се добре на сцената, свирим задружно и с ентусиазъм – на феновете сигурно ще им е интересно да ни видят. В крайна сметка, всичко опира до пари – ако компанията ни инвестира нужните средства, ще има концертен албум или DVD.

Какво мислиш за последните албуми на старата ти банда - Royal Hunt и какви са отношенията ти с тях?

Отношения с тях нямам, на практика. Не съм разговарял с никого от тях, като изключим Steen, с когото се чухме веднъж по телефона и разменихме две писма от раздялата досега. Пожелавам им всичко най-добро – имах добри моменти в тази група и не се радвам, че нещата се развиха по този начин. Не съм се интересувал от последните им неща. Чух само, че John West е записал наново някои от старите парчета, които аз бях изпял – любопитно ми е да чуя новите версии.