Apocalyptica е група, която се прослави с действията си. Да имаш тежко присъствие на сцената с виолончело – инструмент, който често се асоциира с мелодичност и нежност, беше странно. Хората естествено гравитираха към уникалната идея, но това, което ги задържа, бе скритият коз в ръкава на бандата – челото е адски плътен и пъстър инструмент. А музикантите тук знаят как да се възползват от това.
Предходният труд на финлдандците, “Shadowmaker”, се оказа важен символ за успеха им. Той беше високо оценен и от фенове, и от критици. И с право. Великолепната смеска от емоция, красота, тежест и хъс едва ли беше приемала по-дефинитивен образ до 2015-а година. Оттогава мина немалко време и всички сме готови за следващото предизвикателство. Неговото име е “Cell-0”.
Още в първия трак фактите се закотвят мигновенно: музицирането тук е на високо ниво. Прелюдии от красиви моменти се задъхват и изчезват пред магнитута на тежестта. Усетът на музиката говори за нещо безвъзвратно изгубено, сякаш се опитва да разкаже история. Тази гонитба между мелодика и тежест продължава до самия край на изданието. Този път нямаме външни присъствия на вокалисти, което затвърдява позицията на албума като „концептуален“. Но това не значи, че набрания опит е заличен – напротив. Доколкото е трудно да наречеш един инструментал „докачлив“ (в модерен смисъл), то тогава тук ще трябва да заменим със „слушаем“. Първите впечатления са силни. Те провокират наслада и уважение у слушателя, но е трудно да се върнеш към изданието за повторно слушане. Това нито се дължи на музиката, нито на изпълнителите, а на очакванията на типичния слушател, превърнали се в навици в днешно време. Всеки звук е брилянтно разграничен, а пъстротата на инструменталите просто не може да бъде отречена. Работата тук е вършена от меломани за меломани, и си личи.
Из продължителността на траклиста срещаме красиви, надеждни моменти, които безконфликтно биват последвани от трашърски пориви. Не само гамата на музиката, а и гамата на емоциите, които се крият в нея, е способна да секне дъха на слушателя. Вдъхновените прогресии превръщат модерната класическа музика в нещо недостатъчно с един замах. А всеки трак съдържа прекрасни, оригинални вметки, доказващи парчетата като завършени произведения.
Apocalyptica не са за всеки. Би било претенциозно и фалшиво да ги етикираме като „група за изтънчен вкус“, защото именно срещу това съставът се бори. В този почти-час от музика – без значение от жанрова принадлежност – има по нещо за всяка душа. И е нужна силна доза инат, за да не допуснеш красотата да ти повлияе.
“Cell-0” прави нещо съвсем различно от предшественика си. Доколкото такива албуми е имало (и винаги ще има), то тук подходът и изпълнението променят всичко. Това издание е може би най-силното доказателство, че сблъсъкът между тежка музика и класика може да създаде нещо неописуемо оригинално. Това е модерната класика, в пълния ѝ блясък.
