
Дали заради екзотичния си произход или по-специфичния си изказ, Diabulus in Musica продължават да са незаслужена част от ъндърграунда на симфоничния метъл. Докато епицентърът на жанра е доминиран от все повече имена, разреждащи музиката си с модерни поп елементи, испанците издават най-силния си албум след шедьовъра “Argia”.
От началото до края, “Euphoric Entropy” изследва безкомпромисно максимума на творческите умения на бандата. Симфонично интро предшества “Race to Equilibrium”, преливаща с енергия, техничарско свирене и хор, напомнящи на имена като Therion и Epica. Дуетът между агресивните ревове на клавириста Gorka Elso и мелодичния глас на флейтистката Zuberoa Aznárez звучат на фона на бластбийтове и величествени оркестрации в “Nuevo Rumbo” и се приближават до стилистиката на Diablo Swing Orchestra в “The Misfit's Swing”. Изпълнена на родния баски език на Diabulus in Musica, “Otoi” отива още по-далеч с фолклорна мелодет основа по примера на класическите парчета на Eluveitie. “Our Last Gloomy Dance” е симбиоза между валс и симфонични елементи, а “In the Vortex” закрива албума с кулминация от клавиши, оркестрации и поредното звездно изпълнение на Zuberoa.
Сред ключовите елементи зад успеха на записа са неговото музикално разнообразие, техника и позитивно настроение, превръщащи се в запазена марка на Diabulus in Musica. Във време на все по-голям застой в симфоничния метъл, албум като “Euphoric Entropy” носи така необходимото вдъхновение и напомня, че извън ядрото от до болка познати имена, окупирали големите фестивали, работят групи, които все още дават всичко от себе си в името на истински стойностни творби, заслужаващи внимание и уважение.