Ozzy се завърна! Десет години след последната му солова творба, “Scream” (2010), и седем след последния албум на Black Sabbath, “13” (2013), “Ordinary Man” се появи на пазара с гръм и трясък. Нужен е само един бърз поглед към гост-музикантите, участващи в записа, и вече можеш да си сигурен, че това без съмнение ще бъде албумът на годината! Duff McKagan (Guns n'Roses, Velvet Revolver), Tom Morello (Rage Against The Machine,Audioslave), Chad Smith (Red Hot Chili Peppers, Chickenfoot), Slash (Guns n' Roses, Velvet Revolver), Andrew Watt (California Breed), рапърите Post Malone и Travis Scott, както и легендата Sir Elton John, участващ в заглавното парче.

Да бъдеш актуален след 50 години на сцена е постижение, с което малко хора могат да се гордеят. Повечето музиканти с голям опит зад гърба си рядко са склонни да експериментират със стила си. Е, Ozzy им показа, че дори на 71 години никога не е късно да опиташ нещо различно. Няма как да не започна музикалния си анализ с парчето “It’s a Raid”. Никога не съм допускал, че Ozzy може да запише пънк песен, какво остава за Post Malone. Въпреки на пръв поглед абсурдната комбинация, “It’s a Raid” е едно от най-слушаните парчета в YouTube. В “Take What You Want” Post Malone влиза в свои води и убедително поставя финалните акорди на “Оrdinary Man”. Aко трябва да обсъждаме траклиста в хронологичен ред, “Straight to Hell” открива албума по категоричен начин. Песента звучи класически и няма как да разочарова нито един фен на Ozzy. “All My Life” и “Goodbye” продължават положителната тенденция.

Заглавната песен е под номер 4 в траклиста. Интересното в нейния случай е, че Ozzy кани Elton John чак след написването на музиката и текста. Причината е сходният стил на парчето и цялостното творчество на Съра. “Under the Graveyard” е една от най-впечатляващите композиции тук. Разполагаща с уникален биографичен клип, гарниран с прекрасна музика и текст, тя е претендент за евъргрийн! “Eat Me” и “Scary Little Green Man” също имат потенциала да се превърнат в класики. Единствените парчета, които леко остават на заден план са “Today Is the End” и “Holy for Tonight”. Причината не е слабото им звучене, просто летвата е вдигната много високо и едва ли точно тези две пиеси ще станат фаворити на феновете.

Изводът, който можем да направим от “Ordinary Man”, е, че Оzzy си е Ozzy и всичко, до което се докосне, се превръща в класика. Принцът на мрака се завърна и, надявам се, това няма да бъде неговата лебедова песен.