Едно от малкото хубави (засега) неща на 2020-а година е, че симфоничният метъл упорито отказва да мълчи. Все още сме в началото, а заявките за успех стават все по-сериозни. Тази година не само очакваме албуми от най-големите групи в стила, но в същото време попадаме и на страхотни издания на по-малки, тепърва стартиращи изпълнители. И количество, и качество, надяваме се.
“Chapter I: Monarchy” на Ad Infinitum не е просто дебют, това ще е един от албумите на годината. Елегантно маскираните инструменталисти, предвождани от фронтдамата Melissa Bonny, са успели да създадат такъв хомогенен музикален продукт, за какъвто някои от далеч по-големите им колеги могат само да мечтаят. Без да се впуска в излишни встъпления и лирически отклонения, квартетът започва бомбастично и енергията не стихва до самия край. Песните са праволинейни и лесносмилаеми в най-добрия възможен смисъл. Албумът или ще те хване още на първо слушане, или… всъщност няма или, албумът просто ще те хване още на първо слушане.
Впечатляващо е как музиката не е претрупана от звуци, а в същото време като мащабност напълно се вписва в стандартите на симфоничния метъл. Този баланс изобщо не е лесен за постигане, предвид това колко много групи се подвеждат от мощта на оркестрациите, вследствие на което се получава пренасищане, изморяващо ушите. Ad Infinitum, обичайно за жанра, са предпочели да се доверят главно на струнни секции, които са инкорпорирани в композициите умерено и интелигентно подчертават някои детайли. Едва ли са много метъл албумите, в които ще чуеш пицикато на струнен инструмент. Е, тук го има и звучи страхотно в някои от паузите в, например, баладичната “See You In Hell”. Правят впечатление и някои интересни похвати при самото изсвирване на парчетата. Инструменталистите са се възползвали максимално от ниските настройки и повечето струни, с които разполагат, и в някои кулминационни моменти, когато обикновено тоналността следва да се повиши, те я понижават. Това създава интересна хармония между китарите и оркестрациите.
Обаче елементът, който наистина издига “Chapter I: Monarchy” много високо, е завладяващият глас на вокалистката Melissa Bonny. Завидните ѝ певчески данни, разнообразните техники (включително харш вокали) и контролът, който успява да упражни над гласните си връзки, съвсем естествено могат да я наредят до най-големите в жанра. Малко по-плътният ѝ тембър я доближава повече до поп музиката, което от своя страна внася разнообразие спрямо иначе наложените стандарти в метъла да се използват главно високи гласове.
С “Chapter I: Monarchy” Ad Infinitum със сигурност ще обърнат доста погледи към себе си. Със силен лейбъл зад гърба си, какъвто е Napalm Records, без съмнение не след дълго ще ги гледаме на големите сцени.
