За по-малко от едно десетилетие Bury Tomorrow се превърнаха в една от младите надежди на британската сцена. Албумът им “Black Flame” (2018) вдигна летвата толкова високо, че просто нямаше как да не посрещнем тазгодишния “Cannibal” с огромна доза любопитство. В крайна сметка англичаните се оказаха достатъчно мъдри, за да продължат формулата от най-успешното си до момента издание, без обаче да се затварят в излишни рамки.
“Cannibal” наследява най-хубавите черти на предшественика си. След сериозния успех на “Black Flame”, квинтетът стъпва по-уверено. Експериментите тук са сведени до минимум, за сметка на това добре подбраните 11 парчета са ударни и безкомпромисни. Още в откриващото “Choke” чуваме запазената марка на Bury Tomorrow – жестоките вокални редувания на фронтмена Daniel Winter-Bates и китариста Jason Cameron. Последният за кой ли път ни впечатлява със специфичния си хрипав тембър, крайно нетипичен за метълкор средите.
Като дължина композициите се простират средно между три и четири минути. Британците съвсем умишлено са заложили на простовати структури, съчетаващи тежки рифове и хитово-мелодични припеви. Тук няма нищо случайно, особено след като вземем предвид факта, че пет от песните се появиха предварително в Интернет като сингли. Това ясно показва, че Bury Tomorrow влизат уверено и агресивно в иначе замрялата музикална индустрия тази година.
Едно от най-впечатляващите неща в “Cannibal” е продукцията. Британските банди винаги са имали специфично звучене, различно от това на групите, идващи от другите европейски държави, и обикновено се пласират по-добре в Америка. Само че с новия си албум Bury Tomorrow сякаш гледат повече в посока Европа. Продукцията на “Cannibal” като че ли доближава британския квинтет повече до In Flames, отколкото до например Architects. Дори самите рифове на много места звучат като модернизиран шведски мелодет. И след като стана въпрос за рифове, те също са един от големите плюсове тук. Bury Tomorrow не са се подвели по тенденциите и вместо да удавят музиката си в пресилени брейкдауни, са заложили на сериозно свирене.
Въпреки че откъм структура песните си приличат, в процеса на слушане те успяват да останат отчетливо разпознаваеми. Вярно, звукът е равен, темпото не се променя кой знае колко и постоянното редуване на куплет-припев-куплет-припев може да стане досадно в един момент. Ако това е лошо, нека е лошо. Факт е обаче, че след две-три преслушвания, вече ще можеш да разпознаваш парчетата достатъчно добре.
“Cannibal” със сигурност не е новият шедьовър в метълкора, но е качествен албум, който ще зарадва феновете на групата, а и със сигурност ще им спечели много нови такива. Чест прави на Bury Tomorrow, че решиха да издадат нова музика в тази крайно неподходяща за капитализиране на изкуството обществена обстановка.
