Японската метъл сцена търпи небивал възход през последните десет години. Групи като Aldious, Cyntia, Mary’s Blood, Band-Maid, Lovebites, Serenity in Murder и Unlucky Morpheus показаха, че са в състояние да доразвиват и обогатяват дори жанрове, традиционно доминирани от европейски и американски състави. Тъкмо Unlucky Morpheus са може би най-интересните представители на тази вълна – както заради своя изключително динамичен и еклектичен стил, така и със забележителната си продуктивност (средно по три издания на година).
Японците първоначално се прочуха с майсторските си метъл аранжименти на поредицата компютърни игри Touhou и при все че “Unfinished” се явява 18-и дългосвирещ запис в дискографията им, той е едва четвъртият такъв с изцяло авторски композиции. Категорията “симфоничен пауър метъл” отдавна е твърде тясна за звученето им, но все пак дава бегла представа за това, което предлагат. Наред с изобилието от неокласически вдъхновения, тук е продължена тенденцията към все по-бързо, тежко и технично свирене, започнала в “Change of Generation”. При по-задълбочено вслушване могат да се различат влияния от класици като Stratovarius, Rhapsody и Angra, но те са толкова добре претопени в стила на Unlucky Morpheus, че не може да става дума за каквото и да е имитиране.
Макар да са съвсем компактни като продължителност, парчетата в “Unfinished” са толкова многопластови и разнообразни, че е нужна максимална концентрация, за да бъдат напълно оценени. Случващото се за единица време понякога става наистина трудно за обхващане: ритъм и темпо се менят почти като на игра, интерпретации по Шуберт и Паганини се преплитат с бластбийтовете на Fumiya и виртуозните двубои между китарата на Jinya и цигулката на Jill, а над всичко това се извисява гласът на феноменалната фронтдама Fuki. Откриващият сингъл “Unending Sorceress” задава тона на албума – засилен акцент върху харш вокалите на лидера Shiren и ураганно музициране, подправено с ултра-нърдовски текстове на роден японски. Клавирните оркестрации придават плътност и драматизъм на песни като “Near the End” и “Dogura Magura”, докато модерната насечена рифовка в “Make Your Choice” напомня на аниме хитовете на Yōsei Teikoku – бившата банда на Shiren. От грабващите фолк мотиви в “Salome” до евро-пауър химна “Carry on Singing to the Sky”, посветен на покойния André Matos, няма и миг скука.
Все по-рядко някоя млада формация успява да се открои със собствена разпознаваема фраза, и именно затова Unlucky Morpheus са толкова ценно явление. Шестимата продължават да набират устрем, а потенциалът им за развитие е наглед безкраен. Ако успеят да пробият извън родината си – нещо, което на този етап изглежда въпрос на време – само глобален катаклизъм би могъл да ги спре.
