За двете десетилетия след разпадането на култовите Nagelfar, техният лидер Alexander von Meilenwald съумя да изгради меко казано неортодоксален стил с проекта си The Ruins of Beverast. Дълбоко смущаващ в своята загадъчност и същевременно обсебващ по някакъв необясним начин, той си остава едно от най-интересните явления на съвременната блек метъл сцена. Всеки негов запис досега успяваше да добави нови аспекти към разбирането за жанра и наред с това да се придържа към едно специфично, неподдаващо се на категоризация звучене. “The Thule Grimoires” не прави изключение.

Шестият дългосвирещ опус на немския окултист е дори по-странен и озадачаващ, отколкото сме свикнали да очакваме. Той постоянно предизвиква въображението и те кара да си задаваш въпроси, чиито отговори упорито продължават да ти се изплъзват дори след многократно преслушване на седемте композиции в него. Наистина много от познатите похвати на Alexander откриваме и тук: свирепи тремоло рифове, бластбийтове и гутурални ревове се преплитат с разложени дуумаджийски пасажи, допълвани от епизодични ембиънт и ню ейдж мотиви. Наред с тях обаче слуха връхлитат дисонантни напеви и обезпокоителни звукови ефекти, напомнящи на откровение от чужд и непознат свят. Изложението е едновременно минималистично и епично; вместо да отегчава, натрапчивото повтаряне на определени мотиви увлича още повече и създава мантричен ефект, обединяващ отделните парчета в един голям кощунствен ритуал.

Музиката тук често надскача границите на експерименталното и преминава в чиста, необуздана психеделия. Тогава слушателят се превръща от пасивен свидетел в участник в случващото се, а пред него се разкриват грандиозни пейзажи, подчинени на противоестествени закони и неевклидова геометрия. С разгадаването на всяка следваща тайна изникват по две нови, а атмосферата на скрита заплаха постепенно се сгъстява. В своите странства пътешественикът се изкачва до неведоми висини, само за да пропадне в дълбините на космическа бездна, която на свой ред го изпраща в още по-чудати ареали – и така до осъзнаването, че усещането за реалност е просто илюзия.

“The Thule Grimoires” е толкова пространен труд, че може да бъде оприличен само на сюрреалистична картина, нарисувана от нечовешки разум в (поне) четири измерения. Вникването в него е изтощително, но възнаграждаващо – също като достигането до търсена дълго истина за нещо, което е непознаваемо по природа. Малцина творци са способни да предложат подобно еклектично преживяване.