
За съжаление, тази зима не се оказа достатъчно мразовита, за да приветства новия албум на And Now the Owls Are Smiling както подобава. Едноличният проект на британеца Nre за трети път цели да смрази кръвта на слушателите си и да изцеди и последната капка щастие у тях. “Dirges” е от този тип изкуство, което те отблъсква и привлича едновременно. Това е албум за смъртта, описана на самата граница между меланхоличното и грозното.
Няма какво да се лъжем, тази запис не е най-впечатляващият атмосферичен блек метъл, който някога си чувал. Даже напротив, изданието е зверски еднотипно. Нямаш големи шансове да различиш отделните песни. Всичко звучи еднакво. Освен това става твърде набиваща се на очи тенденцията в този стил песните да се пишат прекалено дълги, а в съдържанието си да не показват нищо кой знае какво. Факт е, че повечето композиции в “Dirges” няма смисъл да надхвърлят четири-пет минути. В действителност обаче, с някои малки изключения, почти всичко в албума е от седем минути нагоре. Макар и в парчетата да има хубави моменти, постоянното им преповтаряне ги обезличава. Пък и, придържайки се към традициите на жанра, And Now the Owls Are Smiling наследява може би най-голямото му клише – отвратителната продукция. Изключително силни клавири и китари, фонови вокали и едва доловими ударни. Общо взето, тук за микс и мастеринг не може да става и дума. Разбира се, всичко е направено с умисъл. Това е блек метъл от най-дълбок ъндърграунд. Идеята далеч не е всеки да го слуша и да му се радва. “Dirges” по-скоро е изкуство за лична употреба – сътворено от Nre, който чрез него се стреми не непременно да ни изпраща послание, а по-скоро търси отдушник за някакви негови си лични терзания. Това не пречи на тези, които имат уши, да открият нещо от себе си в тази музика. Записите са наистина трудни за слушане, но не са неслушаеми. Ако си достатъчно упорит, ще откриеш някоя и друга кукичка, която да те накара да си пуснеш песента отново.
Чистите вокали, появяващи се на места, не са типични за атмосферичния блек метъл, така че адмирации за използването им. Със сигурност най-голямото достойнство на “Dirges” са клавирите. Ако оставиш само тях и махнеш останалите инструменти, можеш да си сигурен, че дори тогава албумът няма да загуби основната си посока. Проектът And Now the Owls Are Smiling прави още една малка стъпка към утвърждаването си в атмосферичните блек метъл среди, без да показва никакъв интерес да излезе от тях.