Позицията на фронтмена в една банда е може би най-значимата за цялостното звучене на групата. Не един и два състава са си изпатили точно поради тази причина – неподходящ заместник на култовата фигура зад микрофона, като примерите не са един и два: Motley Crue и John Corabi, Judas Priest и Tim “Ripper” Owens, Iron Maiden и Blaze Bayley. Е, когато говорим за раздялата на Accept с легендата Udo Dirkschneider, по-скоро бихме причислили този техен ход в графата успешни – феновете accept-наха Mark Tornillo.
“Тоо Mean to Die” е класически албум на Accept – 11 безкомпромисни хеви метъл парчета, заредени със същата осемдесетарска енергия, която присъства и в най-класическите произведения на бандата: “Metal Heart”, “Balls to the Wall”, “Son of a Bitch” и много други. Според доста музикални критици, главният идеолог на бандата и единствен останал оригинален член Wolf Hoffmann се е изчерпал в музикално отношение от поне 20 години. Факт е, че Accept не са променили кой знае какво в звученето си и са открили възможно най-доближаващия се до Udo заместник като глас и присъствие на сцената в лицето на гореспоменатия Mark Tornillo. От друга страна, не можем да кажем, че някое от новите парчета е copy/paste-нато от нещо старо и позабравено от феновете. Няма как да очакваме доказали се изпълнители да правят радикални промени в стила си на стари години, не е и нужно. Нека само вземем за пример Metallica и ню метълския “St. Anger”…
Голяма част от новите парчета на Accept имат потенциала да се превърнат в хитове – още от откриващата “Zombie Apocalypse” можем да разберем, че тези 52 минути, които ни предстоят, няма да са загуба на време. Заглавната “Тоо Mean to Die” също заслужава внимание, както и с една идея по-лиричната “The Best is Yet to Come”. “The Undertaker”, “Symphony of Pain” и “No Ones Master” просто няма как да не станат фаворити на феновете. “Samson and Deliah” пък по чудесен начин поставя финалните акорди на записа.
Accept се завърнаха! Немската метъл машина, която в последните години леко беше пострадала от корозията на времето, сега е по-силна от всякога. Единственият въпрос, на който няма как да дадем отговор в момента, е как ще бъде приет албумът от меломаните и дали с него бандата ще успее да си върне позициите, които беше завоювала в средата на 80-те.
