Всякакви обобщения за приноса на Cannibal Corpse на този етап от кариерата им – след повече от три десетилетия на сцената и 15 дългосвирещи зверства – биха звучали нелепо. Достатъчно е да отбележим, че бащите на бруталния дет метъл още от самото си създаване неизменно поддържат изключително високо ниво на музициране, благодарение на което цял един жанр се равнява по тях. Най-прясното им студийно изчадие, “Violence Unimagined”, също не се отклонява от тази традиция.
На пръв поглед за институция от калибъра на американския квинтет иновации са не само трудни, но и излишни. При все това, групата прави поредна малка крачка в еволюцията на стила си, този път посредством все по-технично и разчупено звучене. За това в огромна степен е отговорен дългогодишният им продуцент и легенда в екстремния метъл Erik Rutan, вече в ролята на пълноправен китарист. Безмилостното насилие над сетивата, което сме свикнали да ни нанасят Cannibal Corpse, сега е обогатено от енергични, ритмово раздвижени постройки, още по-виртуозна рифовка и зверски сола. Всичко това заставя към неудържимо куфеене, свирене на въображаеми инструменти или (по-вероятно) разчленяване с бичкия на дразнещия съсед от горния етаж, чието любимо занимание е да озвучава блока с Ивана в 2 часа сутринта.
“The butchery will never stop!” – реве огромният George “Corpsegrinder” Fisher в откриващата касапница “Murderous Rampage”. И наистина, до края на тези 43 минути така и не се среща дори намек за каквато и да е проява на милост. Нещо повече, тук откриваме някои от най-грабващите композиции на бандата в последно време: белязаната от умопомрачителни смени в темпото “Necrogenic Resurrection” е зловещо обещание за сблъсък с немъртви ужаси, докато не по-малко разнообразната “Follow the Blood” изненадва с неочаквано мелодично солиране. Закоравелите рецидивисти Alex Webster и Paul Mazurkiewicz достигат безумни нива на тежест в “Ritual Annihilation”, а граничещата с грайнд “Overtorture” включва може би най-маниакалните и бързи вокали на Corpsegrinder до момента. “Cerements of the Flayed” слага подобаващо обезпокоителен завършек на кървавия опус със своите смазващи рифове и не по-малко възпитателен текст за носене на кожата на одрани живи клетници.
“Violence Unimagined” е истински празник за всеки любител патолог, квартален психопат или просто ценител на гротескното. Верните следовници на Cannibal Corpse ще получат точно това, което искат и очакват от своите кумири, а всички останали могат и трябва да се готвят за предстоящия апокалипсис на животните.
