Ревюта
Група: Pop Evil      Албум: Versatile      Автор: WingWriter      Май, 2021
Pop Evil - Versatile (ревю от Metal World)

Pop Evil изгряха точно в края на последната вълна на пост грънджа. Американците бяха в своя творчески пик именно между 2011-а и 2013-а година. Когато те издадоха най-силните си албуми – “War of Angels” и “Onyx” – някои от големите имена в жанра се мъчеха да запазят наследството си (Shinedown, Alter Bridge, Three Days Grace); други копаеха творческото дъно (Nickelback); а трети пък просто бяха решили да не присъстват на сцената (Breaking Benjamin). Цялото това пренареждане даде тласък на Pop Evil и те, макар и да не успяха да станат звезди от величината на гореспоменатите групи, издадоха немалко качествена музика.

От онези години обаче мина доста време. Днес пост грънджът почти не съществува, а групите от този стил се разпиляха – едни олекотиха звука, други станаха по-тежки. Pop Evil обаче отказаха да приемат само една от тези характеристики. Те също преживяха творчески спад с “Up” (2015), чиято електронна спейс/поп-рок насоченост не се хареса на феновете. Последва го едноименното издание от 2018-а – в него групата се опита да бъде на две места по едно и също време и това донякъде помогна, но и точно заради разногледието си, “Pop Evil” не успя да се доближи нито до “War of Angels” (2011), нито до “Onyx” (2013).

При “Versatile” ситуацията не е кой знае колко по-различна. И тук групата отказва да заяви точна позиция и като че ли се опитва да се движи в няколко посоки едновременно. Но въпреки това албумът е сериозна крачка напред, а зад откачената обложка се крият някои от най-добрите песни на Pop Evil изобщо.

Обещаващото начало е поставено от енергичната ню метъл заявка “Let The Chaos Reign”. Следва я не по-малко тежката, но в същото време далеч по-мелодична “Set Me Free”, чийто припев сякаш е писан не за Pop Evil, а за Killswitch Engage. Сингълът “Breathe Again” се нарежда под номер три в списъка и впечатлява с метълкор стилистика на рифовете, страхотно пеене от Leigh Kakaty, модерни клавири и електроника, както и готини и направени с вкус софтуерни заигравки с pitch correction-а в студиото.

След това обаче удряме на камък. Ако си фен на Imagine Dragons, “Work” може и да ти хареса, но ако не си фен – skip. Ситуацията след това не се подобрява. “Inferno” има някакъв потенциал, който обаче е тотално убит от скуката. Същото важи и за досадната “Raise Your Flags”. “Stronger (The Time Is Now)” се опитва неуспешно да вкара малко повече живот в тази част на албума, а “Human Nature”, макар и да залага на мелодичен припев, също не успява да се класира сред фаворитите в изданието.

И тъкмо когато се чудиш има ли смисъл да слушаш повече, “Survivor” внася лека свежест. Вероятно това ще е поп-рок сингълът на “Versatile”. Четири минути по-късно нещата сериозно започват да загрубяват. “Worst in Me” и “Same Blood” влизат със сурови рифове и изненадващо връщат тежестта, която наложиха първите три песни, а “Fire Inside” закрива подобаващо, препращайки ни към най-добрите години на Pop Evil.

“Versatile” отговаря на името си. Няма как да очакваме американска мейнстрийм рок група да издаде шедьовър през 2021-ва, но факт е, че повечето песни в записа са добри. Това е голям плюс за такава банда. “Versatile” е по-добър от предните два албума на Pop Evil, а новините за феновете са добри.

Ревюта за 2025 година
Ревюта за 2024 година
Ревюта за 2023 година
Ревюта за 2022 година
Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2003 - 2024
Изработка на уеб сайт