Измина четвърт век, откакто група шведски младежи издаде дебютния си албум “Glory to the Brave” – труд, отговорен в голяма степен за възродения интерес към класическия метъл в края на 90-те и оформил облика му в последвалите десетилетия. Някогашните наивни идеалисти вече са утвърдена музикална институция с 12 дългосвирещи издания в дискографията си, почитатели по цял свят и име, което буди респект дори сред критиците на жанра. Какво повече има да доказва подобна формация? Оказва се, че не много.
В Metal World и друг път сме споделяли тезата, че стиловите експерименти от страна на знакови творци късно в кариерите им са по-скоро излишно маниерничене, отколкото проява на смелост или новаторство. Самите HammerFall имат горчив опит в това отношение със злополучния “Infected” и явно са си научили урока. “Hammer of Dawn” следва плътно посоката, очертана от предшестващите го три записа, с които бандата се завърна към традиционното си звучене. Квинтетът отново залага на това, в което е традиционно силен: енергични композиции с приповдигнати припеви и грабваща мелодика, съчетани с послания за единство и победа.
“Hammer of Dawn” може и да не се нареди в призовата тройка на най-силни албуми на групата, но достойнствата му не са за пренебрегване. При все че не преоткриват хеви/пауър метъла, песните тук са шлифовани до блясък на техническо, музикантско и концептуално ниво. Специално внимание заслужава поредното зверско представяне на фронтмена Joacim Cans, който сякаш става все по-добър с годините.
От ударното началото с химновите “Brotherhood”, “Hammer of Dawn” и “No Son of Odin” до скоростната епика “State of the W.I.L.D.” и масивния финал с “No Mercy”, класата на състава е очевидна. Дори по-обрани изпълнения като “Reveries” и “Live Free or Die” започват да влизат под кожата след няколко слушания, докато само задължителната балада “Not Today” бледнее на фона на заобикалящото я великолепие. Изненади липсват, но в подобна колекция от хитове няма място и за разочарование.
Времето за революции отмина. “Hammer of Dawn” се движи стриктно в прокарания от самите HammerFall коловоз, но без да звучи като директен препрочит на който и да е от досегашните им албуми. Предвид качеството на материала, който ни предлагат, не можем да ги виним, задето почиват на лаврите си. Заслужили са го.
