След като през 2018-а година Therion издадоха тричасовата метъл опера “Beloved Antichrist”, култовият им лидер Christofer Johnsson трябваше да вземе важно решение – да следва собствените си амбиции или да направи компромиси с визията си и да угоди на феновете. В отговор на това шведите се възползваха от пандемичната креативност и записаха над 40 парчета, планирани за издаване под формата на трилогия. Първата част, “Leviathan”, ни изненада приятно миналата година, макар че звучеше като ‘greatest hits’ компилация, но с нови песни. Идеята на “Leviathan II” не е много по-различна, но въздействието е различно.

Това, което чуваме още от първото парче, е очакваният бомбастичен симфоничен метъл с пауър метъл елементи. Сравнен с предшественика си, “Leviathan II” е още по-фокусиран върху хоровите вокали, а класическите метъл похвати присъстват, но не оставят никакво впечатление. На 11-те парчета изненадващо им липсва мощ и вдъхновение.

Загатнатият потенциал в най-силните композиции като “Alchemy of the Soul”, “Lunar Coloured Fields”, “Codex Gigas” и “Pazuzu” сякаш остава нереализиран, въпреки силната им основа. Много от мелодиите сякаш наподобяват нещо, което вече сме чували – или от самите тях, или от… ABBA.

При все амбициозната му идея и структура, реализацията на “Leviathan II” куца сериозно. Началото на трилогията беше силно, но изглежда сякаш на този етап идеите на Christofer започват сериозно да се изчерпват, а музиката се пише и изпълнява по инерция, въпреки количеството членове в групата. Липсват особени изненади, които да държат интереса ни за дълго и да ни напомнят за някогашната слава на групата.

Несъмнено Therion са институция на метъл сцената и са издали революционни албуми. Времената на “Theli” и “Vovin” обаче са далече в миналото, а представеното в “Leviathan II” изобщо не може да се сравни с най-големите им постижения. Симфоничният метъл набра голяма скорост през последното десетилетие, а новите стандарти се поставят от доста различен тип групи, до които подходът на Therion звучи архаично.