Svelsurdus е една от новите рожби на българския ъндърграунд. Стоящите зад този проект лица обаче съвсем не са случайни, нищо че скромно са се прикрили зад минималистични псевдоними. През 2020-а година най-големият YouTube канал, специализирал се в популяризирането на независими блек метъл творци – Black Metal Promotion – публикува на стената си първия дългосвирещ албум на едноличния проект Ovader – “Wotankult”. Мелодичният и ортодоксален звук на записа впечатли международното блек метъл общество, а от наша гледна точка може и да звучи нескромно, но ще си позволим твърдението, че “Wotankult” беше не просто най-добрият български блек албум за 2020-а, но вероятно и едно от най-силните издания в родния екстремен метъл въобще. Днес човекът зад Ovader, обозначил себе си като D., е обединил сили с K. Резултатът се нарича Svelsurdus.
За хората, знаещи какво да очакват, “Heathen Chronicles” няма да е изненада. Тук получаваме точно това зверско композиране, с което Mayhem, Burzum и Darkthrone изковаха основите на жанра в Норвегия през 90-те години. Само че Svelsurdus си позволяват собствен, по-мелодичен прочит на традицията. И точно това поставя “Heathen Chronicles” много адекватно на съвременната сцена. Музицирането е на ниво, което по никакъв начин не отстъпва пред диктуващи тенденциите в днешния блек метъл банди като Drudkh и Mgla. Като добавим и историческата лирика, насочена към понякога мрачните, но много често и героични векове на езическа България, откриваме и приятна приемственост с изпълнители като Kampfar, че дори и Falkenbach в по-агресивните им проявления.
В продукцията се усеща хладен северен привкус, което си е в реда на нещата – албумът е миксиран и мастериран в исландското студио “Fimbulwinter” от нашенеца Мартин Ценов. Звуковият инженер е отговорен и за композирането на интродукцията към изданието, по впечатляващ начин съчетаваща традиционното с модерното. За невнимателните уши именно началото на “Heathen Chronicles” може да се изтълкува като прелюдия към нещо по-различно от това, което предстои. Втората хроника обаче веднага издава посоката с връхлитащ мелодичен риф, позната тремоло техника, мълниеносни бластбийтове и гърлен рев, който директно те хвърля в битката – там, пред стените на Константинопол, където хан Тервел разгромява арабите и слага край на нашествието им в европейския югоизток.
“Heathen Chronicles” продължава приказката за геройство и смърт с кървавата история за византийската обсадата над Плиска, по време на която ромеите безчинстват, грабят, изнасилват и убиват жени и деца, а Никифор ликува. Не след дълго обаче императорът заплаща за своеволията си справедливо. Можеш да видиш черепа му на обложката.
Последните две композиции прескачат напред и ни разказват от един малко по-различен ъгъл за покръстването на българите по времето на княз Борис I, а след това и за опитите на първородния му син Владимир да върне старата вяра. Четвъртата хроника поставя връхната точка на агресията в албума. Макар и да запазват мелодичността си, мракобесните рифове пресъздават едни действително тъмни времена на кръстопът, а ударната секция буквално наподобява сечене с меч или брадва. Хитрото и оригинално използване на ембиънт звуци лесно те пренася в Средновековието.
Дебютът на Svelsurdus е забележителен. Единственото място за отдих е интродукцията. Ураганът след това е способен да те разнася безкрайно из всички кътчета на мелодичния блек метъл, а дори и да ти беше оставена възможност да се съпротивляваш, пак нямаше да искаш да го направиш. Задължително издание за всеки фен на този стил.
