През последните години в Metal World си дадохме сметка за нещо важно – българската сцена е жив организъм. Като такъв, тя може да се развива и да укрепва, ако се грижи за себе си, но може и да се разболява и да изостава, ако се неглижира. Затова винаги сме считали, че е наша отговорност да я подкрепяме и насърчаваме, доколкото ни е възможно. Днес, както ще се убедиш в редовете по-надолу, тя е в много сериозен подем, а за нас отговорността вече се превръща в привилегия и удоволствие да живеем в настоящата действителност, за да наблюдаваме и слушаме най-качествената музика, излязла до този момент от родния ъндърграунд.
По този повод сме ти подготвили няколко издания от 2022-ра, които задължително трябва да чуеш. Това не е класация и албумите не са подредени йерархично. Не ги сравняваме, просто ги изреждаме. Нарочно сме избегнали най-популярните групи, затова имената, които ще видиш отдолу, с няколко малки изключения, са дебютанти. Имаш думата ни, че няма да съжаляваш за времето, което можеш да им отделиш.
Deadscape – Of the Deepest Shade
Deadscape уверено стъпиха върху основите, които Velian и Aegonia поставиха с дебютните си албуми преди няколко години, надградиха ги със собствения си почерк и бързо заеха водещо място в мрачните проявления на българския метъл. Инструменталите са изсвирени със завидна техничност, а качествената продукция на албума им позволява да запазят известна доза суровост, но без да се изоставя модерното звучене. Впечатляващи са вокалите, простиращи се от пленителни чисти до надъхващи крясъци. В “Of the Deepest Shade” музикантите умело съчетават мелодет, дуум и блек по модел, изпипан и наложен във времето от имена като Dark Tranquillity, October Tide, Paradise Lost, Swallow the Sun и др. При наличието на издания от подобен калибър, можем да сме спокойни за бъдещето на родната метъл сцена.
Чуй: The Artist
Svelsurdus – Heathen Chronicles
“Heathen Chronicles” е албум на световно ниво – и като продукция, и като визуално оформление, и цялостно като концепция, музика и лирика. Записът се състои от пет епохални хроники, пренасящи те в мрачните векове на предхристиянска България, разказващи за кървави героични битки, предателства и политически интриги. За действията и жертвите, които един малък, но и устойчив на трудностите народ е бил длъжен да направи, за да оцелее и да се съхрани във времето. Дебютният албум на Svelsurdus е блек метъл от най-високо качество, достоен да се нареди до тазгодишните издания на най-големите и успешни групи в жанра. Ако случайно си пропуснал да слушаш родна продукция през последните години, пред очите ти е най-добрият пример за това какви са възможностите на българския екстремен метъл.
Чуй: Chronicle IV (Blood Betrayal) или целия албум в YouTube
AttaXic – Blackout Second
На AttaXic им отне известно време да издадат първия си албум, но още щом чуеш кафемашината (или по-скоро това, което идва след нея) в увековечаващата общежитието в Студентски град интродукция, ще разбереш, че чакането си е струвало. Зад минималистичната обложка на “Blackout Second” се крие жесток груув метъл с южняшки привкус, в ниска настройка, напомнящ донякъде за банди като Pantera и Black Label Society, но и с елементи от Mastodon и Gojira. А пък като чуеш на определени места (“4 kW/h”) бързите и хармонизиращи се в големи сексти китари, няма как да не се сетиш за емблематичния маниер на свирене, който Chuck Schuldiner завеща на тежката музика. Уважаеми промоутъри (в случай че четете в момента), ако някой заслужава да подгрява Pantera през пролетта в София, това е групата.
Чуй: Comfort This
Time Jugglers – The Tyrant Within
Ако си пуснеш “Stories in Time” (2019), а след това “The Tyrant Within”, ще разбереш за какъв напредък става дума във втория албум на Time Jugglers. Изданието е писано с ясната цел по участия да предизвиква сериозно раздвижване. Хората, които са гледали Жонгльорите на живо, знаят за какво иде реч. Концертна активност на бандата със сигурност е изиграла роля в идейното оформление на албума. А когато към цялата тази звукова картина добавиш впечатляващия и разпознаваем тембър на вокалистката Рози Лесидренска и ниските бекове на басиста Филип Коларов, преживяването наистина се преобразува в своеобразна игра с времето – 13-те песни се изслушват на един дъх. “The Tyrant Within” е сред добрите попадения в българската рок музика, що се отнася до съотношение между количество и качество.
Чуй: Course of Action
Out of Muse – Твоето име
Out of Muse се присъединяват към каузата на още няколко свои млади колеги да пишат музика на родния ни език и така показват, че в крайна сметка един хубав текст на български може да създава неповторим творчески облик. Но красивата мелодичност на лириката е само един от елементите, които впечатляват в „Твоето име“. Блусарските, а на места и джазменски китари, редуващи мръсно, чисто и акустично звучене, в съчетание с изискани бас линии и ударни, редуващи енергично с минималистично свирене, изграждат приятна атмосфера и дълбочина на композициите, които с всяко следващо слушане се разкриват все повече. Тук добавяме и специфичния и рядък за жанра алт на вокалистката Борислава Йорданова, майсторски съчетаващ фолклорна с поп и джаз постановка. Всичко гореизброено прави „Твоето име“ задължителен за всеки ценител на хубавата музика.
Чуй: Севда
Caliberty – Caliberty
Южняшкият албум на Caliberty е толкова стабилно композиран, продуциран и записан, че ако бандата беше американска, сега сигурно щеше да обикаля по турнета с Black Stone Cherry. И макар че таванът на славата в България е доста по-нисък от този през океана, квартетът успя да се позиционира доста добре на родна почва и директно взе да разпродава големите столични клубове. В 13-те песни с обща дължина от почти час успяваме да чуем влияния от много от придобилите вече легендарен статус световни рок изпълнители като Soundgarden, Bon Jovi, Alter Bridge, Guns N’ Roses, Led Zeppelin и кой ли още не. Продукцията е сред най-добрите, които можеш да чуеш от българска група.
Чуй: Song of Tomorrow
Ciroza – Ashes (Лилкоff)
2022-ра година бе добра за всички тежки поджанрове на рок музиката в световен мащаб, а родната сцена не прави изключение. Ciroza и техният втори студиен албум “Ashes” са чудесен пример за това. Девет от десетте парчета са в темпо, което не ни оставя време да си поемем въздух, а влиянията, които монтанският квартет е черпил от класици като Metallica, Megadeth, Sepultura, Sodom, Death и прочие, са много лесно доловими. Ако си фен на осемдесетарския траш метъл, но смяташ, че този жанр е тотално изчерпан и няма какво повече да чуеш, пусни си новата Ciroza и мнението ти ще се преобърне на 180 градуса.
Чуй: Those Like You
Maltworm – Global Worming
Зад Сектата на червея стоят познати имена, които скоростно и устремено работят за това словото им да се разпространява успешно из ъндърграунда. “Global Worming” е сурово издание с редица достойнства, но най-важната му положителна черта е разнообразието. Заедно с огромната доза класически деветдесетарски дет метъл, в албума ще чуеш и доста приличен мелодет. В някои ключови моменти се прокрадват блек и дуум елементи, а бавните пасажи с чисти китари и вокални хорови напеви по много приятен начин напомнят за настоящия период на Bloodbath с Nick Holmes зад микрофона. Инструментално музиката впечатлява с игриви пълзящи бас линии, добре композирани солови китарни партии и променливи, на места дори нестандартни за стила ритми.
Engineer of Death – Trust No One
“Trust No One” не просто чупи вратове, той директно обезглавява. Engineer of Death изобщо не си играят с този албум. Тук няма интродукции, нито поздрави за добър ден. Пожелания за приятно прекарване и да се настаниш удобно директно се прескачат, липсва дори редовното предупреждение за затягане на коланите. Касапницата започва веднага и не спира до самия финал. Всъщност се започва с едно бързо, каменисто и оставящо сериозни травми пътешествие към края, както загатва заглавието на откриващото парче. Идва прераждане, след което вече се очаква да си една идея по-подготвен. При всички случаи обаче счупеният врат не ти мърда и това е най-малкото, с което можеш да се разминеш. Всеки човек от време на време се нуждае от подобно пречистване, затова не чакай, а си пусни Engineer of Death.
Чуй: The Victim
Klada – False Gnosis
Вторият албум на Klada ни хвърля в мелодична блек метъл виелица, а суровата продукция е идеална за слушане тази зима, въпреки че засега като че ли все още не сме съвсем стигнали до нея (или тя до нас). Минималистичният звукозаписен похват в случая е много добра идея, защото по всяка вероятност ако отидеш на концерт на групата, ще чуеш същия звук като този в албума. Хубавото е, че всичко тук е естествено и не се залага на студийни трикове за докарване на пещерно звучене или пък, по-лошото, за модернизиране и напудряне. В цялостното композиране се долавят и леки пънк влияния, които по приятен начин освежават музиката. Посоката, по която Klada са поели към момента, е интересна, а съществуването на подобна група е важно за сцената.
Чуй: Sea of Disbelief
