Какъв по-подходящ завършек на един неочаквано топъл октомврийски делник от интригуващ концерт в задушевна клубна обстановка? Още повече имайки предвид факта, че носталгията по отминалото фестивално лято намира успешното си лечение именно с малки клубни концерти. Като например този, който се проведе на 11-и октомври в Mixtape 5 в компанията на израелските прогресив фолк мистици Orphaned Land.

Още от влизането ни в Mixtape 5 става ясно, че няма опасност клубът да се “пръсне по шевовете” от фенска маса и че борбата за място на първия ред пред сцената – ако изобщо се състои такава - определено няма да бъде настървена. До самия старт на изпълнението на The Mars Chronicles пред сцената има около трима-четирима човека, а останалите посетители са или извън клуба, или недостатъчно заинтересовани от подгряващите банди. Французите изпъляват предвидения си сетлист вдъхновено и без притеснения от критичния минимум на публиката, успешно запознавайки я с песните от дебютното си EP. Богатата прогресив метъл (и алтърнатив) атмосфера поставя подобаващо начало на вечерта.

Втори на сцената излизат сънародниците на Orphaned Land – Matricide. Тe демонстрират на частично увеличилата се публика що е то метълкор от Израел. И го правят наистина впечатляващо – технични, изпълнени с енергия и агресия, също като песните си. Осезаемо раздвижената обстановка в залата е още по-интригуваща, когато от бекстейджа изпълзяват другите французи – Klone, придружени от появилия се за втори път на сцената Мorgan Berthet, барабанистът на The Mars Chronicles (който вероятно наистина идва от Марс). Прогресив груувът, разчупен от осезаеми стоунър и слъдж влияния, освежава обстановката и вдъхва енергия на крайно пасивната до този момент публика. Последното изпълнение на Klone е култовата “Army of Me" на Bjork – един идеен и великолепно реализиран кавър.

След тройната инжекция екзотично стилово разнообразие, поднесена от подгряващите банди, идва време и за хедлайнерите от Orphaned Land. Израелците са в значително оредял състав, но традиционно лъчезарни и усмихнати, предавайки един сякаш нестихващ поток от позитивна енергия. Kobi Farhi, който се появява бос и в традиционно израелско облекло, не се поколебава още от първата секунда да покаже на публиката, че радостта от втората среща на неговата група с България е взаимна, отправяйки горещи благодарности за топлото посрещане. Той предвожда най-новите членове – забележително талантливият барабанист Matan Shmuely и миналогодишното китарно попълнение Chen Balbus - редом с част от основателите, като истински харизматичен фронтмен и стабилно ядро на групата. Orphaned Land откриват изпълнението си – поместено в рамките на час и половина – с “Through Fire and Water” и едноименната песен от последния им албум, “All Is One”, посрещнати радушно от близо 200 фена, част от които дошли от балканските ни страни съседки, от Турция и от Сирия. Въодушевлението, предизвикано от завладяващото чувство на близост между хора от различни нации, етноси и религии, обединени от въздействащата музика на Orphaned Land, е всеобщо. Самите Orphaned Land от своя страна не прикриват братската си близост, разменяйки доволни усмивки и съучастнически погледи помежду си. В сетлиста присъстват песни главно от “All Is One”,  размесени с емблематичните класики на групата, сред които последвалите “Barakah” и “The Kiss of Babylon“, където публиката отвръща с танци, пеейки гръмко в един глас с Kobi. Лесно запомнящият се ритъм на “The Simple Man” и изключително емоционалната “Brother” се радват на един не по-малко радушен прием. Редуването на стари и нови парчета допълнително разпалва емоциите на феновете, лутащи се между различните ери в историята на групата. Редуват се и закачките и емоционалните реакции на Kobi, който ту говори на български и разказва за корените си по нашите земи (и за това как никоя българска баба не умее да готви леща по-добре от неговата), ту разкрива дълбокото значение на песните, носещи не винаги подобни позитивни емоции. “Let The Truce Be Known” и “Sapari“ са поредната възможност за българи, турци и сирийци да ревнат в един глас, а прочувствената балада “Children”, чрез която фронтменът изразява искрената си съпричастност към сирийските деца, разтърсва цялата зала с чиста емоция.

Добре познатите “Ocean Land" и “El Meod Na'Аla" водят до кулминацията на всеобщата радост, както и до неминуемия край на концертната приказка - неочакваното допълнение в сетлиста, турската песен “Estarabim“. Имаме възможност да се насладим и на хита “Norra el Norra", изпълнен на бис и едва ли се забелязва някой, който да не припява или да не танцува в ритъма на групата. Orphaned Land ни отвеждат на пътешествие в един различен, далечен свят и за втори път показват, че любовта им към България не е по-малка, отколкото любовта на България към тях самите.