През 2024-та се навършват 45 години от първия албум на SaXoN. В самото ѝ начало британските метъл легенди ни предлагат своята 24-та студийна творба. Да, 24. Толкова са албумите на Biff Byford и компания и не личи музикантите да са се изморили. Тук няма да навлизаме в подробности относно приноса на SaXoN за хеви метъла и метъл музиката като цяло. Той е безспорен. Безспорно е и тяхното постоянство. Напред към новия албум! Още докато чете заглавията, слушателят си дава сметка, че ще чуе тематично разнообразен труд, засягащ няколко исторически теми, но не само. Прави впечатление и стегнатото времетраене на десетте парчета – малко над 40 минути. Но дали стилът е запазен? Дали групата ни дава очакваната доза хеви метъл перфекционизъм? Отговорът е да.
Началото е дадено от “The Prophecy” – обичайно за групата инструментално въведение, след което настъпва ад, огън и проклятие, или иначе казано, “Hell, Fire and Damnation”. Заглавната песен е издържана в стила на „класики от новото хилядолетие“ като “Lionheart” и “Battalions of Steel”. Гласът на Biff звучи свежо, мелодията е изпипана и епична. Тук е моментът да споменем, че в SaXoN съвсем наскоро се случи сериозна музикална промяна. Paul Quinn – китаристът, който заедно с Biff основава групата – се пенсионира от участие в турнета. Изрично бе подчертано, че той ще продължи да записва в студио. На мястото на Quinn бе привлечен Brian Tattler от Diamond Head. Дали той е взел участие в записите на албума не е ясно, но предвид уменията му – вероятно да. Със сигурност, както и да стоят нещата, споменатата промяна дава цялостно отражение в групата. Изглежда, че на преден план излиза вторият китарист Doug Scarrat. Съставът звучи хеви метъл издържано, но е вкарал поне няколко щипки пауър звучене. Това може да се дължи и на вещото продуциране, направено от Andy Sneap. Във всеки случай е печеливш ход.
След това лирическо отклонение да се върнем към песните. Третата, “Madame Guillotine”, разказва за времето, в което гилотината се е използвала толкова много, че тракането ѝ е звучало като мелодия, а именно периода 1792-1795 г във Франция. След нея е най-бързото парче в записа – “Fire and Steel”. Бесните барабани, високите вокали и нестихващото редуване на рифове, брейкове и сола, не оставят възможност да си поемеш дъх. Отново сме в революционното време, но този път в индустриален план. Следва скок малко повече от столетие напред с “There’s Something In Roswell”. Розуелският инцидент се случва в САЩ през 1947-ма г., в Линкълн Каунти (Ню Мексико). Накратко – разбива се военен балон, но конспираторите твърдят, че се прикрива случай на посещение от извънземни. SaXoN разказват за случая по своя качествен хеви метъл начин и ни правят съпричастни с напрежението от събитието. Историческите теми в албума не свършват. “Kubla Khan and the Merchant of Venice” разказва за срещата на хан Кубилай и Марко Поло – един от първите случаи на европеец, който достига до Китай. Отново сола, рифове, вокално майсторство и всичко, което можем да искаме от хеви метъл изпълнение. Но силата тук е на друго място, а именно в историята. Тази песен демонстрира талантът на SaXoN в разказите. Това е историческо повествование, облечено в музика.
И отново скок, този път близо седем столетия напред във времето. “Pirates of the Airwaves” е посветена на нелегална радиостанция във Великобритания през 60-те години на XX век. Отново имаме типично SaXoN звучене, но и доста нетипично свеж и разнообразен вокал от господин Byford, който става на 73 в началото на месец януари. Стигаме до “1066”. Всеки, поне малко запознат с европейска история, още от заглавието разбира, че темата ще е Битката при Хейстингс, проведена на 14-и октомври 1066-а г. Събитието е смятано за ключово в английската история и от това следват високите очаквания към песента, които за съжаление не се оправдават. “1066” е може би най-слабата композиция тук. Със сигурност причина за това е доста безличният припев, който просто не отговаря на великолепната тема. “Witches of Salem” е предпоследна в албума. Темата е ясна и е често срещана в популярните творби на артисти от всякакви сфери. Тук имаме чудесно парче, музикантски издържано, с разнообразни сола и… слаб припев. Втори слаб припев в албума. Но какво пък, има и такива моменти. Нещата завършват със “Super Charger”. Тук става дума за мощния двигател с вътрешно горене, и имаме тази мощ и в песента. Праволинейно, галопиращо хеви метъл блаженство. Чудесен финал на един добър албум.
И така, “Hell, Fire and Damnation” влиза в списъка от 24 студийни творби на хеви метъл великаните SaXoN. Дали е в Топ 5? В цялостен план – едва ли. Но ако гледаме само албумите през новото хилядолетие – със сигурност застава като адекватен запис, който напълно отговаря на днешната хеви метъл музика. През 2024-та година SaXoN отново ще са в България, а през 2025-а ще честват 50 години от създаването си. Все хубави поводи да си ги пуснем и да оценим, че още ни радват с таланта си да правят хеви метъл и не изневеряват на себе си.
