През 2017-а година Amanda Somerville стартира амбициозен проект, чийто замисъл най-просто казано беше да се направи женска версия на финландската супер кавър-група Northern Kings. Само че, вместо да заложи на най-известните имена в симфоничния метъл, Somerville предпочете певици от различен калибър. И ако Clémentine Delauney е относително позната на европейските фенове покрай работата си с Vision of Atlantis и Serenity, то Marina La Torraca и бандата ѝ Phantom Elite по това време бяха все още в дълбокия ъндърграунд. Anna Brunner пък беше абсолютно непозната до този момент. След това Kamelot я придърпаха за едно-две турнета.
В крайна сметка дебютният албум на Exit Eden, “Rhapsodies in Black”, пожъна очаквания успех. Авторитетът и талантът на Amanda Somerville, заедно с добре подбрания репертоар, си казаха думата, а песните на Rihanna, Lady Gaga, Adele и Madonna се оказа, че звучат много добре с по-тежък аранжимент и богати оркестрации.
Тази година обаче ситуацията се промени. Amanda обяви, че се оттегля от Exit Eden, но въпреки това групата ще продължи без нея. И така стигаме до “Femmes Fatales” – албум, в който трите вокалистки показват амбиция за сериозни промени и развитие, но и липса на готовност да оставят миналото зад гърбовете си.
“Femmes Fatales” имаше потенциалът да е един от ранните кандидати за симфо-метъл албум на годината. И макар и в това си състояние да притежава големи достойнства, двойственият му характер най-вероятно ще го постави няколко крачки зад конкурентите. Записът е разделен на две – половината песни са кавъри, а в другата половина триото за пръв път ни представя авторски материал. Подборът на кавърите е малко странен. И ако интерпретациите на “Poison” на Alice Cooper и “Separate Ways” на Journey звучат супер, а “Désenchantée” на Mylène Farmer и “Alone” на Heart са някъде на границата, то “Kayleigh” на Marillion звучи като не особено хитово произведение от второразряден мюзикъл на Дисни, а “It’s a Sin” на Pet Shop Boys просто няма нужда от коментар.
По-важното съдържание обаче е авторското. Основните композитори тук са Anna Brunner и продуцентът Johannes Braun. Резултатът е феноменален – написани като по учебник песни с внушителни аранжименти, интелигентно оркестриране и кой от кой по-зарибяващи припеви. Трите основни вокални линии се допълват, не се конкурират. Дори когато са в унисон, класическата постановка на Marina La Torraca и дрезгавото пеене на Anna Brunner заедно звучат като един суперглас. В по-атмосферичните и обрани моменти Clémentine Delauney се включва с копринения си тембър, а вроденият ѝ френски маниер говори за класа и изтънченост.
Трябваше авторските песни да са повече от шест, трябваше да се прояви малко повече смелост. При този впечатляващ материал, кавърите изглеждат лепнати в траклиста като пълнеж, а не като основен елемент от концепцията. “Femmes Fatales” загатва за огромен потенциал в Anna Brunner като композитор, но и в Exit Eden като група. Може би тяхната история тепърва започва.
