Всички ще се съгласят, че Ihsahn е ключова фигура за развитието на не един метъл жанр през последните десетилетия. Станал известен с музиката си в легендарните Emperor (една от първите банди, извела блек метъла от територията на примитивното), името на музиканта бързо се превърна в синоним на иновация. Още от самото начало новаторството беше отличителна черта на работата му, но тя бе доразвита изцяло в соловите му начинания, започнали с “The Adversary” през 2006-а година. До сегашния момент всеки албум на Ihsahn звучеше различно от своя предшественик и демонстрираше отказа му да се вписва в каквито и да е рамки.

Новият му едноименен труд демонстрира безупречни композиторски и музикантски умения, но и същевременно се отделя от неочакваните обрати, характеризиращи последните му проекти. Завръщайки се към симфоничното блек метъл звучене на последните записи на Emperor, композициите тук са лишени от същото ниво на непредвидимост. Въпреки обещанията на Ihsahn, че това е “най-сложния и най-амбициозния му албум досега”, той не изненадва толкова, колкото значително по-експерименталните “After”, “Eremita”, “Das Seelenbrechen” и “Arktis”.

Под повърхността се крие концептуална сюжетна линия, напомняща класическото пътешествие на героя, примесено с нотка древногръцко влияние. Изследвайки вътрешната борба между конформизма и бунта, историята ще ангажира приятно онези, които са склонни да се задълбочат в текстовете. Освен това, албумът се предлага в „метъл версия“ и „оркестрална версия“, които според норвежеца се допълват, но истината е, че по-голяма част от слушателите ще си пуснат оркестралната версия само веднъж и след това ще я третират единствено като бонус. Въпреки че оркестрациите в песните тук демонстрират уменията на Ihsahn да създава адекватни вагнерови аранжименти, те далеч не откриват нови хоризонти в рамките на жанра. Все пак живеем във времена, в които симфоничните елементи в метъла са се превърнали почти в клише. Оркестрациите в “Ihsahn” например не се различават с нищо от това, което Christos Antoniou прави за Septicflesh през последните 15 години.

Въпреки тези критики, би било абсурдно да пренебрегнем таланта на Ihsahn или да заключим, че новият му албум е провал – все пак той несъмнено ще се хареса на феновете на симфоничния и екстремния метъл, както и на тези, които очакват завръщане към звученето на Emperor. Най-голямата изненада този път е в това, че записът не предлага нищо ново и не успява да разшири границите на това, което легендарния музикант е правил до този момент.