Дори и в най-смелите си мечти не съм подозирал, че ще мога да кажа нещо такова, ама сега ще си говорим за един албум, вдъхновен от Арнолд Шварценегер, който мирише на пот и звезден прах от 80-те.
“Quad Brutal” – защото разбира се, че се казва така – е един от най-абсурдно-тежките и брутално богати на колаборация албуми, които някога съм имал удоволствието да изпитам.
Откакто започнах да слушам траклиста, бицепсите ми придобиха размерите на баскетболни топки, а краката ми станаха толкова мощни, че само с една крачка варирам между подиумите на “Кауфланд” и “Била”. В различни градове. Продадох си автомобила, понеже поради уголемяване на тестисите, в момента пиша това ревю от космоса, защото Земята вече не ме побира.
Ако сте като мен, веднага бихте се запитали: “Но как е възможно да се постигне такъв бомбастичен ефект?!”. Аз самият не зная, но имам теория:
Представете си, че Арнолд Шварценегер е гол до кръста – то друг начин няма – в железарията и е взел цялата дискография на Disarmonia Mundi. Потта му капе на едри капки докато я калява пак и пак, премахвайки всяка нотка на тъга и депресия от музиката, докато не остане чистата мощ и бруталия. След това изяжда получения супер-метал и го дъвче със собствените си зъби, докато не го преработи изцяло. После изплюва една чисто нова, масивна кибер-базука, която веднагически зарежда и изстрелва в тъпанчетата ви.
Нещо неясно?
Разбира се, когато си играем с оръжия за масово унищожение, е напълно нормално да имаме и малко странични жертви. Основно такива намираме във вокалната работа, която в някои парчета просто звучи странно и за първи път не намирам думите да ви го обясня.
Сякаш някой се е опитал да направи тежките вокали всепоглъщащи по начин, който на теория трябва да работи, но на практика ги прави разсейващи и браждиви. Странното е, че това се случва само в някои парчета и предвид, че записът е на топ ниво във всяко друго отношение, е трудно човек да се оплаче.
Кой знае? Може експлозията при мен да е довела до перманентен шум в ушите. Странното е, че когато всичко стихне, осъзнавам, че всичкият шум е всъщност цитати от Арнолд. Чувам го постоянно и ме кара да искам да цепя дърва с голи ръце и да карам мотори по страните на панелките. Което, оказва се, е трудно за правене, когато се рееш в космоса.
И ако това не е най-веселият начин да ви кажа, че “Quad Brutal” е сред най-надъхващите и приятни за слушане записи от 2024-та, не знам какво повече искате от мен.
