Последните няколко години се оказаха турбулентни за Inquisition, но пък някои хора биха казали, че няма по-подходяща обстановка за блек метъла от тази, изпълнена с хаос и скандали. Някак си обаче противоречивият имидж, който американците си създадоха (и който може би се надяват да изчистят в някакъв момент), се отрази и върху музиката. През 2020-а Dagon и Incubus влязоха all-in с експерименталния “Black Mass for a Mass Grave”. Трудно е да се каже дали постигнаха целите си с него, но ако търсеният ефект е бил поляризиране на феновете, тогава да, справиха се. Албумът за едни е болезнено безинтересен, а за други е най-великият блек метъл запис за последното десетилетие.
Тази година дуото се завръща с “Veneration of Medieval Mysticism and Cosmological Violence”. За разлика от 2020-а, тук Inquisition отново прибягват до способността си да измислят много дълги и трудни за запомняне заглавия. Продукцията е сурова, може би с една идея повече от тази в “Black Mass for a Mass Grave”. Композиционно, получаваме типичното за американците музициране, без изненади, но бандата прави крачка назад към по-минималистичното си минало. Като изключим жабешките вокали, които са все така емблематични и критиките към тях са строго забранени, традицията повелява главен герой отново да е негово величество рифът. В повечето случаи китарите звучат минорно и агресивно. Наследството на Immortal и Darkthrone e очевидно, но пък почеркът на Dagon е оригинален и това си казва думата. Затова няма как да сбъркаш звученето на Inquisition, нищо че на пръв поглед в музиката им се откриват влияния от други авторитети в жанра.
С “Veneration…” обаче групата не обезсмисля постигнатото в “Black Mass for a Mass Grave”. Изданието взима мелодичността на предшественика си и така изгражда мост между новото и старото. Със свръхдоза дилей и ривърб соловите партии се извисяват над ритъм секцията – не в напудрена блекгейз опаковка, но със същата степен на атмосферичност. Типично по инквизиторски, музиката навява възприятия за нещо архаично и апокрифно, сякаш гледаш стар черно-бял хорър.
Въпреки че не ни предлагат съвършено иновативен продукт, както направиха преди няколко години, Inquisition за пореден път отказват да стъпят на криво. “Veneration…” е по-умерен. Не е екстравагантен като “Black Mass for a Mass Grave” и можеш да си сигурен, че не е “Ominous…” (2010), но е интелигентно изсвирен албум, в който има всичко, от което един фен на бандата би имал нужда.
