В последно време от Sonata Arctica може да се очаква всичко – от кошмарни полюции в духа на “The Ninth Hour” и “Talviyö” до изненадващо силни попадения като “Pariah’s Child” и всичко помежду им. Макар вече да свикнахме да ни разочароват, те все пак си остават групата, написала едни от златните страници в историята на пауър метъла, и дори само заради това всяко тяхно ново издание заслужава внимание. Та къде се вписва “Clear Cold Beyond” в координатната система на дискографията им?
Отговорът изкристализира бързо: тъкмо в средата. Записът не може да се сравнява с първите им четири шедьовъра, но – за щастие – е доста далеч и от най-ниските им падения. От една страна, в него откриваме немалко автентичен финландски пауър метъл, носещ приятен полъх от края на 90-те години. От друга, не липсват и изморените, лишени от вдъхновение напъни за оригиналничене, които отвратиха голяма част от феновете след “Unia”. Инструментално, съставът е на очакваното ниво и дори осезаемо спадналият глас на Tony Kakko не дразни, предвид удачно написаните му партии.
Началото е умерено оптимистично – петимата играят на сигурно с “First in Line” и “California”, като последната е най-бързата им песен от поне десет години насам. Интересните неща започват с “Shah Mat”, чиято експлозивна енергия и раздвижена постройка я правят може би най-сполучливата амалгама между двете начала в творчеството на бандата досега. “Dark Empath” обаче е поредното ненужно продължение на сагата за Caleb – превзето, прекомерно дълго и отегчително. Типично за късните Sonata, парчето е претрупано с вокали, които не са особено интересни и ангажиращи, въпреки постоянните опити на Tony да експлоатира онзи свръхемоционален изказ, станал негова запазена марка.
“Cure for Everything” звучи като остатъчен материал от “Winterheart’s Guild”, което хем радва от носталгична гледна точка, хем разочарова от идейна. Неадекватни смени в темпото и безцелно налепени мотиви – пак знакови елементи за последните двайсетина години развитие – обуславят невзрачни изпълнения като “Teardrops”, “Angel Defiled” и заглавната пиеса. Същите почти опропастяват епичното внушение на “A Monster Only You Can’t See”, но грабващите мелодии го спасяват – на косъм. За сметка на това пък “The Best Things” е доста сполучлива приповдигната балада в размер три четвърти, приятно разчупваща хода на албума.
“Clear Cold Beyond” безспорно е стъпка в правилна посока за Sonata Arctica, особено в сравнение с предходните им няколко творби. Противоречивият му характер обаче потушава и малкото искрен ентусиазъм, останал за бъдещето на бандата. Но кой знае – току-виж ни изненадат. Правили са го и преди.
