Преди няколко дни изслушах отново целия “Firepower”. Спомням си, че когато излезе, бях много ентусиазиран и го въртях доста, но сега го довърших с мъка. Твърде малко са парчетата, които наистина се отличават и остават в съзнанието: “Necromancer”, “Spectre”, “Rising From Ruins”, “Lone Wolf”, “Lighting Strike”. След точно шест години очакване, Priest са отново тук, в същия състав, за 19-ия си албум, “Invincible Shield”. Още синглите “The Serpent and the King” и “Trial by Fire” загатнаха за нещо малко по-различно и интересно от предишния запис и това впечатление се оказва напълно вярно след няколко дни слушане на “Invincible Shield” на “repeat”.
Да започнем с продукцията, която този път е с една идея по-„топла“ и не толкова стерилна като при “Firepower”, с още по-силен акцент върху китарите и баса. Заслугата отново е на магьосника Andy Sneap (също и концертен китарист на мястото на Glenn Tipton).
Албумът стартира много ударно с три поредни тежки и бързи парчета. “Panic Attack” е изцяло по правилата на Priest, с прекрасни китари и сола, а “The Serpent and the King” е още по-бърза, с много силни рифове и мелодии в куплетите и предприпева, както и уникални вокали от Halford. Цялото парче е изпято почти на фалцет, напомнящо силно нещата в “Painkiller”. Следва трети пореден съкрушителен удар със заглавната песен, която е прекрасен хеви метъл химн, отново със супер здрави китари и темпо (Scott Travis смазва на барабаните), чудесни хармонични мелодии, но дори да беше само последната минута от парчето с невероятни двойни китари, щеше да е достатчъно, за да е шедьовър. Чуйте го и ще се убедите.
“Devil In Disguise” и “Gates of Hell” забавят темпото и са характерни за Priest рокаджийски парчета, но тук отново се намесва Richie Faulkner с интересни, разчупени постройки на рифовете, които ни пренасят в атмосферата на класики като “Killing Machine”, “Sin After Sin” и “Stained Class”. “Crown of Horns” e химнова и баладична, създадена за припяване от публиката на концерти (което важи в някаква степен и за химновия припев на “Gates of Hell”), докато “Trial by Fire” е едно от най-интересните и разчупени парчета тук, с прекрасен текст и драматични вокали, както и пореден убиствен водещ риф, с изненадващ ритъм. “As God Is My Witness”, освен че е със страхотно заглавие и текст, просто прегазва слушателя с тежест и темпо, като много напомня на “Hard As Iron” от “Ram It Down”. В нея Scott Travis просто открадва шоуто с безобразно яки барабани и двойни каси.
Стигаме до “Escape From Reality” – една от най-впечатляващите композиции в записа. Priest не са група, която обича да рискува и обикновено предлагат добре изпитаната си през годините формула, въпреки че има и изключения (“Turbo”, “Nostradamus”). В композираната от Tipton “Escape From Reality” групата изненадва със супер брутален Sabbath-ски риф (Iommi би се гордял), изтърбушващ бас от Ian Hill и много интересен, запомнящ се, мрачен припев с ефекти върху вокалите. Цялото парче е създадено като очевиден поклон към батковците им от Black Sabbath, включително със стил на пеене, силно напомнящ апокалиптичните вокали на Ozzy. Това парче ме просълзи, а в главата ми кънти “AGONY!”.
Другият силен принос от Tipton е рокерският мачкащ химн “Sons of Thunder”, което си е като продължение на “Hell Bent for Leather”, или “Hot Rockin’”, или пък “Wheels of Fire” (но по-добра). Стандартната версия на албума завършва с епичния поклон към падналите метъл герои “Giants in the Sky”, която е изнесена от невероятните вокали на Halford и финален писък, от който няма как да не настръхнете. Лимитиранoто CD-издание включва и още три парчета, като и трите са много силни, всяко с различен почерк. “Vicious Circe” например има такъв мръсен водещ риф, че няма как да не заклатите глава, а “The Lodger” е много нетипично, със злокобна атмосфера и много емоция и драма в припева и водещата мелодия.
“Invincible Shield” е не просто класи над предшественика си, а е най-силният албум на Priest от “Painkiller” насам. Той се слуша на един дъх, без да доскучава дори за миг, а когато бъде сравенен с повечето издания в класическия метъл от последните години, е просто в друга лига. Респект за тези легенди, които точно половин век след дебюта си доказват за пореден път защо са толкова големи и обичани. За нас остава да се радваме, че сме съвременници на това музикално пиршество, а за останалите групи, които са планирали издания през 2024-та – да се състезават за второто място в годишните класации.
