
Като предпоследната група, прокарала някакви реални нововъведения в пауър метъла, DragonForce се ползват със заслуженото уважение на сцената и привилегията безнаказано да правят каквото си искат – разбира се, в разумни граници. След поредица от издания, които бяха ни повече, ни по-малко от феноменални, те явно решиха, че вече няма нужда да доказват каквото и да било и се отдадоха на творчески хедонизъм. Удивително, в резултат на това музиката им не пострада, а дори спечели известна вариативност. Деветият им дългосвирещ труд продължава тази тенденция.
При все че не е толкова вдъхновен и пристрастяващ, колкото класики като “Sonic Firestorm”, “Inhuman Rampage” или “Ultra Beatdown”, “Warp Speed Warriors” звучи забележително освободено и непринудено. Личи си, че петимата са се водили единствено от собствените си творчески нагони, което едновременно им прави чест и очарова. Докато в “Extreme Power Metal” не правеше такова впечатление, тук липсата на клавириста Vadim Pruzhanov, и най-вече умението му неусетно да придава онова допълнително измерение на музиката, се усеща сериозно. Herman Li и Sam Totman донякъде компенсират това, доразвивайки традиционния си коз – изобилие от оригинални, интелигентно композирани и виртуозно изсвирени сола, вплетени в жизнерадостни парчета.
Една от най-ценните черти на DragonForce е, че при тях няма и капка поза. Те са си нърдове до мозъка на костите, за което говори всичко от ретро геймърската обложка до текстовете по Zelda и Warhammer 40k. Закономерно, песните са пълни с препратки към 16-битовата синтезирана музика от 80-те и 90-те години. Разбира се, няма как да минем без типичните за DragonForce спийд изстъпления (“Astro Warrior Anthem”, “The Killer Queen”) и приповдигнати химни (“Power of the Triforce”, “Pixel Prison”), но по-интересните моменти всъщност са тези, които излизат извън стереотипите на състава. Бавната и епична балада “Kingdom of Steel” може да не е втора “Dawn over a New World”, но разчупва приятно хода на записа, докато тематичното отстъпление в средата на “Burning Heart” напомня на култови композиции като “Disciples of Babylon” и “Soldiers of the Wasteland”. Колорит внасят забавно-несериозни изпълнения като “Space Marine Corp” (скрития хит на албума), танцувалната “Doomsday Party”, която експериментира с диско мотиви а ла Amaranthe, и вече задължителният кавър на популярно парче – този път “Wildest Dreams” на Taylor Swift.
“Warp Speed Warriors” е албум, който не добавя почти нищо ново към стила на DragonForce, да не говорим за пауър метъл жанра като цяло, но това не му пречи да е изключително духовит и приятен за слушане. Когато банда с 25-годишна история вади толкова класна продукция, и то без да се взима на сериозно, нямаме причина да се оплакваме.