А може би пък има някакъв ренесанс на традиционния хеви метъл? Макар че… дори да се съгласим с това твърдение, пак ще е трудно да отсеем добрите нови групи. Но ето още една – Emerald Eye. Преди обаче да започна, искам да направя един „дисклеймър“. Не, нямам намерение да пускам ревюта на всеки дебют, който малко ми харесва. Преди всичко е важно съответната група да предложи нещо, което грабва ухото, ако и да не е уникално. Е, Emerald Eye предлагат, и това е НЕЧОВЕШКИ ВИСОКИЯТ ВОКАЛ! Името му е Brett Scott. Не мога да го сравня с никой от „големите“ певци, вероятно ми убягва сещането. Но го чуйте. Чуйте го в дебюта на Emerald Eye – “Night Without Day”.
Записът, по моему, е доста странно, но ефектно мастериран. Дали е търсен ефект размиването на инструментите, или просто така се е получило, не знам, но е интересно. Пред нас са седем парчета. Предвид, че зад групата няма голям лейбъл, са си достатъчна бройка. “Tabula Viridis” е двуминутно инструментално начало. “Winged Women” е епично хеви/пауър парче, издържано в добрите традиции. “Silken Throne” е повече хеви резачка, в която вокалите не са от тая планета. Сериозно. “Revenge of the Being” е праволинейно среднотемпово изпълнение. Прави впечатление, че споменатият странен мастъринг не пречи да чуем, че и инструментално албумът си струва. Групата вкарва и клавирни ефекти, които дават допълнителна дълбочина на композициите. Следва “Whirlwind”. Акустично начало, преминаващо в средно към бързо темпо. Обещаваща песен, допълнителни вокални напеви, акценти в барабаните, смяна на ритъма. Доста, доста прилично. А, да, също най-доброто китарно соло до този момент, даже две сола.
“Feast and Famine” е доста интересно заглавие. Едноминутен повтарящ се китарен мотив, преливащ в пауър резачка. А тук вокалите, без да съм някакъв специалист, са поне в две октави. И отново имаме добро соло. Добре са се стиковали момчетата, добре си служат с промените в мелодията и ритъма. Стиловите метъл нърдове биха казали, че това ще рече и прогресив влияния. Може, не споря. Единствената причина да не го кажа категорично е, че това е дебютен труд. Струва ми се, че дори самите музиканти не са наясно всъщност колко добре звучат и при все че се справят прекрасно със свиренето, сякаш още напипват на какво да акцентират. Финалната песен се казва “Hellstar” и е ДЕВЕТ минути. В задачата се пита: защо? Ами да чуем. Инструментално начало, средно към бавно темпо. „Нормално“ пеене на вокала, което той владее. Една идея по-добра артикулация от предходните парчета. В средата – соло, в което ясно личи колко са добри и двамата китаристи. След това връщане към вече описаното средно темпо. Обаче, хей, вокалът започва да избухва сериозно. Цялостно нова мелодия дава финал на песента и записа.
Седем композиции, изслушани на един дъх. Силен дебют. Без някакви музикални революции, но даващ заявка. Какво ѝ трябва на тази група, за да продължи възходящо? На практика две неща: голям лейбъл, който да ѝ даде необходимото, и осъзнаване какво чудовище имат зад микрофона. Честно ви казвам, чуйте албума дори само заради това. Справка показва, че Brett Scott не е пълен дебютант в метъл музиката, бил е вокал на групата Vanlade, но в Emerald Eye е доста по-настървен и с „доста повече октави“. Заслужава си!
