Svartelder е сравнително млад проект, чието начало е поставено в средата на миналото десетилетие, но както при повечето норвежки блек метъл банди, и тук отговорниците не са случайни. Лицето, което най-лесно се набива на очи, е това на фронтмена Doedsadmiral, заемащ същата позиция и в Nordjevel. Но другите двама музиканти имат в портфолиото си участия в Mayhem, Gaahls Wyrd, 1349, Nattefrost и т.н. Така че на пръв поглед би следвало да е ясно какво представляват Svartelder.
Третият албум на норвежците оправдава очакванията за качество, но в същото време е и доста непредвидим. Макар че е подобаващо свиреп, за добро или за лошо той не преповтаря познатия до болка блек от 90-те години. “Trenches” е авангарден, хаотичен и непостоянен. Твърде променливата му природа в някакъв момент задължително поражда апокрифния въпрос дали Svartelder целенасочено са търсели подобно звучене, или то е резултат от страха да не попаднат в графата „посредствено еднообразни“. Каквито и да са били мотивите, свършили са работа. Дори повече от необходимото.
“Trenches” звучи модерно. Продукцията е шумна и кристално изчистена. Тази не съвсем типична практика за жанра до известна степен отнема от чара на музиката. В съдържанието на албума се откриват влияния от едва ли не всички проявления на блек метъла от 90-те до днес. Svartelder са наследили бавната, злокобна и протяжна мелодичност на Burzum и класическите Darkthrone. В същото време изданието изобилства и от norsecore моменти, бясно крещящи “Panzer Division Marduk” или “Hellfire” на 1349 (но с много, много, много по-чист звук).
В тотална противоположност на гореспоменатото са бавните дуумаджийски елементи от втората половина на записа, донякъде напомнящи за групи като The Ruins of Beverast. Вече загатнатото ниво на продукцията прави така, че някои от рифовете да напомнят за Kampfar или Behemoth, но чисто като структура песните сякаш са изградени за някой от албумите на Mayhem от “Grand Declaration of War” насам. Като концепция обаче, и тук отново говорим по-скоро за втората половина от албума, Svartelder сякаш се опитват да повторят това, което направиха Minenwerfer с последния си запис. Само че, за съжаление на норвежците, американските им колеги миналата година успяха много по-описателно и емоционално да предадат паниката, страха и смъртта в окопите. Нищо че и те самите понесоха доста критики тогава.
“Trenches” има огромни достойнства и това не е случайно предвид опита на музикантите, стоящи зад него. И все пак на финала албумът ни оставя с повече въпроси, отколкото отговори. Може би в следващото си издание Svartelder ще успеят по някакъв начин да катализират с една идея по-добре творческите си импулси и да ни представят с една идея по-обрана музика без, разбира се, да губят експерименталната си насоченост.
