Сещате ли се кои са Wind Rose? Сигурен съм, че има такива сред вас, ама за тия, дето не се: това са диги-диги-хол пичовете! Това е оная песен за копането, дето D&D нърдовете и LARP-аджиите я слушат нон-стоп, въпреки че е по-стара от тях вече. Е, та тия самопредставящи се за джуджета италианци нов албум ми пратиха.
Впечатлиха ме с културата си, понеже като пристигна промото, никой не понечи да ме измери с рулетката, за да прецени дали съм пригоден да напиша ревю. Това си е силна стъпка за сплотяването на света. Релийзът, иначе, се казва “Trollslayer” и предвид горните две празни изречения, Саше, сигурно си навързал, че няма какво особено да кажа за него. Ама имам!
Сещате ли се как звучат припевите на Orden Ogan? Е, тия не звучат така. Сещате ли се за тия работи, дето не ни кефят в модерните Powerwolf? Е, тия пичове не са опрели до тях (машала!). Кефите ли се на Alestorm? Е, музиката тука звучи някъде там. Това може и да е, може и да не е комплимент: аз не знам, кажете вие!
(Може би фактът, че тия пичове се обличат като Skyrim NPC-та и единият от тях на снимката носи чук, има общо с моето незнание.)
Но ето ви нещо, за което ще бъда искрен: не ме кефи, когато цигулки и китари свирят същите пасажи насложено. Звучи размазано, ама не по онзи готин начин, дето те кара да правиш физиономии на метълкор вокалисти. Звучи неконцентрирано и недовършено, особено когато и двете са на същата стойност. А тук през цялото време сякаш са така. Та, ако това ви звучи досадно, сигурно няма да ви хареса този траклист.
Въпреки това, признавам, че има нужда от такива издания. Нещо повече: аз имам нужда от такива албуми. Ама проблемът тук е, че нито един от тия тракове не ме хвана. Мислих дълго време, медитирах над това, консултирах се с моите кристални топки и стигнах до много важен извод относно причината за това.
Не ме кефят, защото в човешкия фолк музиката не прави джигири-шмигири-игривото между пасажите.
Честно ви казвам, това е. Човешката фолк музика прави уибли-уобли-бардабийдъл когато някой – или ако бирата е хубава, всички – танцува(т). Когато дойде времето да пеем, понеже хората сме едни такива тютюнопушещи създания с два бели дроба, музиката започва само да поддържа пеенето. Да, има изключения сигурно, но не съм интимно запознат с характера на устойчивата западноврачанска копаница (все още). Ама генерално мисля, че така стоят нещата.
Та, какво общо има това с Wind Rose? Ми, тяхната музика постоянно прави хабала-джабала. То на тоз цигулар пръстите му сигурно сами вдигат 120 от лежанка. Купонът в записите е нон-стоп и не мога да си кривя душата: напряга ме. Пеенето ли да слушам, да ми се танцува ли? Разбирам, че метълът е тежка музика, но не мисля, че постоянната нерешителност на главните инструменти спомага в тая насока.
Има изключения, разбира се, но там имам други проблеми: много са хомогенни и съм ги слушал и преди. Слушал съм ги в дискографията на Alestorm, чух ги веднъж на концерт на Gloryhammer и дори сигурно съм ги свирил, докато сме загрявали преди репетиция. Едни такива бива-мива са ми.
Заглавното парче е единственото, пригодено за по-човешки разбирания. Доста е динамично и би се харесало на повечето хора, слушащи такава музика. Ако цялото издание беше толкова комплексно, нямаше на този етап всички да се питат, аджеба, защо съм фентъзи-расист.
(Или ръст-ист?)
Музиката в “Trollslayer”, албума, ми бърка в чисто човешкото чувство за естетика. Ако и вие се причислявате към тази социално-етническа група, може би и на вас ще ви го бърка. Пък, в крайна сметка, като не обичате да ви го бъркат, защо да си го причинявате, нали така?
