
Разглеждам какви нови хеви метъл албуми са се появили напоследък и вниманието ми някак инстинктивно е привлечено от обложка, приличаща на лабиринт, и доста осемдесетарско лого. Групата е Antioch, албумът е “VII: Gates of Obliteration”. Но всъщност е пети дългосвирещ.
Пускам без някакви очаквания. Помита ме (буквално!) отварящата “Frozen Highway”. Среднотемпово хеви метъл парче, което изпъква с дължината си – седем минути и половина, които обаче минават като миг. Тук е моментът да се каже, че група Antioch са канадци и са само трима. Звукът, който се стремят да постигнат, явно е някаква смесица между техен прочит на хеви метъл звученето, мрак и дуум елементи. Колкото и да се опитвам обаче, не мога да кажа, че „звучат точно като някого“. Вече споменатата откриваща песен впечатлява с дълбочина, ясно отчетливи бас и китарни линии и изключително интересен вокал. Името му е Nick Allaire. Той пее хем дълбоко и ниско, хем е ясно, че е хеви метъл вокалист. А в следващата песен, “Legend of Tudohm”, пищи по такъв начин, че човек се замисля дали въобще пее същият човек.
“Tired of Fire” отново е среднотемпово изпълнение, отново хеви метъл, но и мрачно. Хубав припев с „уоооо“ елемент – нещо не неочаквано, но винаги приветствано. И чудесно соло. И така, напред към разрушението. “Onward to Obliteration” започва с китарна заявка за метъл апокалипсис. Парчето е бързо, минава вече в пауър метъл, но предвид ниските и направо гърлени вокали на моменти, човек може да си помисли и че чува нещо трашърско. Както го усети уважаемият слушател. Едно е сигурно – господин Allaire получава епитет, доста нетипичен за съвременен средностатистически вокал, а именно НЕТИПИЧЕН. Без да претендирам, че разбирам от вокални регистри, бих могъл с убеденост да кажа, че в “Gates of Oblivion” чуваме поне три октави.
Та, връщаме се на песните. “All Gods, All Masters” е изключително трудна за определяне песен от жанрова гледна точка. Нали досега говорихме, че уж слушаме хеви метъл? И хоп – дуум! И то с харш вокали. И мрак, о какъв мрак! Но за да се разберем правилно, “Understand” ни връща към хеви метъл звученето. Почти цялата песен е изпята във висок регистър, дори фалцет. Това, в комбинация с приглушеното звучене и вече споменатият мрак, придава интересен и запомнящ се контраст. Следва “Point of Entry” – може би най-типичното хеви метъл парче тук. С трите си минути звучи като пълнеж за постигане на определено времетраене. Не че е лошо, но просто някак бледнее пред останалите. Албумът завършва с “In The Throes of Arcane Lust”, която е почти осем минути. Вероятно се търси логичен завършек с дълга песен. Дълъг опус. Епичност, мрак и музикално майсторство.
Този запис може би няма да се хареса на всеки. Осем парчета, създадени от трима музиканти. Повече звучи като проект, а не като група. Обаче тук има нещо. От стилова и идейна гледна точка все по-рядко се чуват опити да се покаже нещо ново на фона на вече ясното и класическо звучене. Тук имаме такъв случай. Обаче едно е сигурно. “VII: Gates of Obliteration” трябва да се чуе от почитателите на хеви метъла и осемдесетарското звучене поне веднъж заради изключително интересния вокал.