През неспокойната 2020-а година, когато светът затвори врати и животът спря, Ensiferum издадоха “Thalassic” – творба, която много фенове възприеха като завръщане към класата на ранните им записи. Всички се справяхме по различни начини с предизвикателствата на локдауна – в случая на Markus Toivonen, музикантът е почувствал мотивацията да експериментира с нови похвати на творене. Работата с Logic Pro в домашни условия е станала неочакван източник на вдъхновение за него и е дала различна перспектива за композиторския процес. Благодарение на тези опити се е родил албумът “Winter Storm”, чиито текстове черпят от непубликуван фентъзи роман, написан от басиста Sami Hinkka.
Още от първите моменти прави впечатление, че “Winter Storm” внася по-симфонична насока, която добавя още един пласт епичност към звученето на състава. Въпросът дали е нужно това е спорен. И все пак не може да се отрече, че това е един от най-добре продуцираните симфонични метъл записи на годината, още повече предвид факта, че излиза малко след “Yesterwynde” на Nightwish, който разочарова немалко слушатели с продукцията, смесването и мастеринга си. Всеки инструмент тук се чува ясно, а вокалите са отлично центрирани. Въпреки това, докато албумът блести с качествен звук, той отстъпва по отношение на съдържанието. В композициите липсва онази духовита енергия, която някога дефинираше най-добрите проекти на финландците. При все че някои песни се опитват да повторят усещането на “Victory Songs”, в “Winter Storm” има немалко осезаеми проблеми.
При слушането на този албум едно от нещата, които правят впечатление, е разминаването между мразовитата атмосфера на обложката и текстовете и реалния характер на музиката. Това проличава още по-силно, когато “Winter Storm” се сравни с “From Afar” (2009) – другия зимен опус на Ensiferum, който така убедително поражда студено усещане. По-екстремните елементи на музиката този път са засенчени от пауър метъл влиянието, внесено от високите чисти вокали на Pekka Montin. Клавиристът и вокалист се присъедини към групата по време на създаването на предишния запис и сякаш я насочи в нова посока, която поляризира феновете. И докато в “Thalassic” партиите му бяха добре балансирани с вокалите на Petri Lindroos, този път той измества значително фокуса върху себе си.
Липсват и вдъхновените сола, които Markus и Petri някога създаваха. Китарните изпълнения звучат като пълнеж и основа за изграждане на симфоничните елементи. Това особено се забелязва, когато ги съпоставим с брилянтната работа на Jari Mäenpää в “Time II” на Wintersun – сравнение, което, трябва да си признаем, е неизбежно. Друго объркващо решение е парчето “Scars In My Heart”, изцяло изпято от пленителната Madeleine Liljestam (Eleine). Въпреки красивата му мелодия, без мъжки вокали то не се вписва изцяло в по-широката рамка на “Winter Storm” и мястото му е по-скоро в страничен проект, който заслужава пространство за развитие.
“Winter Storm” отразява стремежа на Ensiferum да се адаптират към променящите се времена, но не отговаря на високите стандарти, поставени от ранните им албуми, и е крачка назад спрямо приятния “Thalassic”. Въпреки изпипаната продукция, в тавата липсват енергията и запомнящите се изпълнения, които сме свикнали да очакваме от скандинавците.
