Aaron Stainthorpe е сред най-завладяващите фронтмени в тежката музика. Сценичният му образ, познат със своята неуморимо лутаща се между студа и романтиката емоционалност, беше и все още е една от основните спойки между готика и метъла. Заедно с колегите си Nick Holmes, Peter Steele и Fernando Ribeiro, Aaron беше и от ключовите имена от началото на 90-те години, които се заеха с тежката задача да популяризират баритона в жанр, почти изцяло доминиран от тенори. И съдейки по успехите, популярността и изградения авторитет на Paradise Lost, Type O Negative, Moonspell и My Dying Bride, начинанието изобщо не е било безсмислено.
High Parasite е страничен проект на мистър Stainthorpe, създаден преди няколко години, но едва през 2024-та се случи публичното му обявяване. Това породи редица тревожни реакции сред феновете на My Dying Bride. Въпреки че издадоха силен албум, британските дуум законодатели отмениха всичките си концертни дати. И до днес не е ясно какво точно се случва там. Има някакъв проблем и се спрягат различни версии – от междуличностни неразбирателства до бърнаут. Опасенията от разпад на My Dying Bride са резонни, а появата на High Parasite точно в този момент ги подклажда допълнително. По думите на Aaron обаче, притеснението е безпочвено и новата група няма да се отрази на кораба-майка.
Донякъде можем да се доверим на преценката на фронтмена, защото действително се оказва, че High Parasite нямат нищо общо с My Dying Bride. Ако при последните имаме за основа дет-дуум и чак след това готик, то при първите основата е готик, а за другото и дума не може да става. Във “Forever We Burn” няма нищо, което да напомня за тягостната атмосфера на My Dying Bride. Точно обратното, темпото тук е приповдигнато, структурите на композициите са праволинейни, а носещата сила в песните са именно вокалите, около които се гради цялата мелодия. Групата иронично нарича стила си “death pop”, което описва изненадващо точно музиката. Да, в High Parasite се долавят похвати, използвани многократно от Paradise Lost и Moonspell, но в редица моменти по-леките и лесносмилаеми конструкции напомнят едва ли не за имена като Charon и HIM.
Безспорно най-впечатляващият елемент в High Parasite на този етап е гласът на Aaron Stainthorpe, който тук се изявява в много различно амплоа от вече познатото. Замисленият, статичен и мрачен британец сега е раздвижен и облечен в бял костюм. От гледна точка на диапазон се разхожда в стандартните за него територии на малка и първа октава. Темброво обаче Aaron е сякаш съвсем различен певец. Познатата постановка на драматичен баритон, макар и да не липсва, от време на време се заменя с по-отворено поп звукоизвличане, правещо гласа му по-светъл от обикновено. Разбира се, не сме лишени и от феноменалните му харш вокали, внасящи разнообразие и напомнящи, че все пак High Parasite са метъл група.
“Forever We Burn” не блести с новаторство, но впечатлява със свежестта си. По всичко личи, че творческият поток е бил плавен и писането на песни се е случвало с лекота. Музикантите звучат вдъхновено и очевидно са доволни от постигнатото. Огромен бонус са майсторски измислените припеви и лекотата, с която се слуша записа. Може би точно такъв отдушник е нужен на творец като Aaron. Дали пък притесненията около High Parasite всъщност няма да се окажат така необходимия лъч надежда за бъдещето на My Dying Bride?
