За някои хеви метълът е начин на живот, за други – просто любима музика, за трети – средство за забавление, а за четвърти – всичко изброено накуп. Brothers of Metal спадат към последната категория и вече десет години доказват, че можеш да си автентична и стойностна метъл група и без така присъщата на жанра самомнителност. Но да си веселяк не те прави задължително несериозен – те не стигат чак до пародийните крайности на Nanowar и Gloryhammer (не е нужно, а и не би им отивало), а предлагат творби, които са емоционални, музикантски и заредени с приповдигнато настроение.
За щастие, проклятието на третия запис е подминало шведите. Докато “Prophecy of Ragnarök” и “Emblas Saga” споделяха идентична стилистика, “Fimbulvinter” демонстрира значително развитие в звученето им. За разлика от предшествениците си, той не е моментално грабващ, а вместо това залага на повече разнообразие, твърдост и епичност. Не че тук няма паметни мелодии и припеви, но този път те са заобиколени от много по-интензивна и ритмово раздвижена поддържаща структура. Влияния от модерните класици Sabaton и Powerwolf все още се откриват на места, макар и претопени във все по-гъвкавия изказ на бандата.
Тримата вокалисти остават не само основната атракция на състава, но и мощен инструмент, предоставящ различни композиционни варианти – възможност, от която Brothers of Metal се възползват максимално. И докато акцентът закономерно пада върху великолепната Ylva Eriksson, партиите на Joakim Lindbäck Eriksson и Mats Nilsson са написани, аранжирани и изпълнени с не по-малко умение, така че да придават дълбочина на музиката и да подсилват внушението ѝ. Прави впечатление и засилената употреба на оркестрации, които са изкусно вмъкнати в песните и ги обогатяват, вместо да ги претоварват (кхъм, Ensiferum).
Тук наистина липсват очевидни химни от рода на “Yggdrasil” и “Kaunaz Dagaz”, но всъщност повечето парчета носят хитов заряд – просто трябва да ги чуеш няколко пъти, преди въпросният да се разкрие. Имаме албум на силните контрасти: от изненадващо тежки изпълнения като “Giantslayer”, “Heart of Stone” и “Berserkir” през полу-акустичните фолклорни пиеси “Rivers of Gold” и “Blood Red Sky” та чак до странния американски хард рок в “Heavy Metal Viking”. “Flight of the Ravens” и “Ratatosk” най-силно се доближават до представата за бъдещи шлагери, докато разкошната пауър балада “Nanna’s Fate” се нарежда до най-добрите постижения на Manowar в областта.
Осмината викинги първоначално се прочуха със своя директен и простоват пауър метъл, възхваляващ нордическите божества и тежката музика. “Fimbulvinter” наследява това начало, но го усъвършенства в нещо качествено ново за групата и особено ценно за сцената. Кой знае, може би след още едно десетилетие дебютантите ще гледат на Brothers of Metal като на учители.
