Около средата на миналото десетилетие The Foreshadowing бяха набрали такава инерция, че възкачването им на трона на готик/дуум метъла изглеждаше неизбежно. След това, ако не броим няколко откъслечни сингъла, те изчезнаха от сцената за повече от осем години, оставяйки почитателите си в състояние на все по-задълбочаващо се озадачение. Е, дългото чакане приключва сега с петия им дългосвирещ опус, но дали той носи желаното удовлетворение е въпрос, на който не може да се отговори еднозначно.
Сам по себе си “New Wave Order” е порядъчно силен албум, но в контекста на дискографията на италианците стои странно. От една страна, това е най-достъпната им колекция от песни до момента. Да, изказът им никога не е бил особено сложен или звуково наситен, но това не му пречеше да достига до удивителни дълбочини в ранните им класики – както композиционно, така и емоционално. Музиката тук обаче изглежда преднамерено лишена от каквито и да е мрак, агресия и усещане за опасност. Изграждането ѝ е предсказуемо до такава степен, че някой недотам запознат с групата вероятно би я нарекъл комерсиална. За това впечатление допринася и необичайната продукция, извеждаща вокалите на твърде преден план за сметка на останалите инструменти.
Старата атмосфера, съчетаваща равни дози меланхолия, страх и отчуждение, може и да се е поразредила в този запис, но това не ще да рече, че човек няма на какво да се наслади в него. Някои любими елементи от стила на бандата са моментално разпознаваеми: дълбокият и обсебващ глас на Marco Benevento, замечтаните клавири и загадъчните, провокиращи към размисъл текстове на Francesco Sosto. Отличителните ню ейдж мотиви са отпаднали без остатък наред с гробовните бек-вокали, като на тяхно място се прокрадва обрана електроника, която понякога звучи изключително уместно, а друг път – ни в клин, ни в ръкав. Парчета като “Vox Populi”, “Lobbies” и “Bound for Ruin” се запомнят лесно и задълго благодарение на заразителните си хармонии, докато “Our Nightmares Call” и “Vox Dei” със своите хорове и обемен звук демонстрират, че съставът все още е способен на епично музициране.
Както беше написал Чък Паланюк в „Боен клуб“, нищо не е неизменно и всичко се разпада рано или късно. Дори на гениите може да се случи да стъпят накриво, така че трябва да умеем да го приемаме и прощаваме. “New Wave Order” наистина не може да се похвали с натрапчивото внушение на шедьоври като “Oionos” и “Second World”, но е повече от подходящ саундтрак за някой студен и облачен есенен ден. А какво ще ни поднесат The Foreshadowing за в бъдеще, можем само да гадаем. Не е ли в това всъщност красотата на изкуството?
