На Tribulation не им отне дълго време да наблегнат на най-ефективните си изразни средства. “The Horror” беше завладяващ дебют, но неговият зловещ дет метъл беше само маска, тъй като истинското лице на групата започна да излиза наяве почти веднага. През последното десетилетие шведите са в процес на постоянна еволюция, насочвайки се все по-далеч от тесните рамки на екстремния метъл. Албуми като “The Children of the Night” и “Where the Gloom Becomes Sound” клоняха към вдъхновена смесица от готик метъл и класически рок, като на заден план присъстваше смразяващата аура на пост-пънка.
Важна част от очарованието на Tribulation е умението им да излъчват готическа мистика, като междувременно осигуряват адреналиновия прилив, който големите рокендрол групи през десетилетията налагат като израз на самочувствие. От мрачното интро на “The Unrelenting Choir” и чистата носталгия по 80-те години на миналия век в “Tainted Skies” веднага става ясно, че шестият им албум ще дължи повече на The Sisters of Mercy и The Cure, отколкото на Entombed и Bathory. В целия запис Tribulation съумяват да балансират тежките рифове с готик атмосфера и емоционални мелодии.
Продукцията в “Sub Rosa in Æternum” е впечатляваща. Запомнящите се припеви, като в “Poison Pages”, са винаги подплатени с китари и бас, носещи ретро заряд. Барабаните са плътни, но не заглушават останалите инструменти и позволяват на мелодиите да изпъкнат. И, разбира се, това не би бил истински готик албум без обилна доза романтически синтезатори. Едно от най-хубавите неща в проекта е колко гладко преминава той – всяка композиция прелива в следващата и това го прави изключително лесен за слушане.
В “Sub Rosa in Æternum” има няколко момента, които се отклоняват от обичайния път, но най-ефективни са песните, които са най-достъпни. “Time & the Vivid One” е наситена с мелодрама и напомня на саундтрака на филм на ужасите от 80-те години. “Reaping Song” пък разказва история за унищожение, в която отеква влиянието на Nick Cave в най-мрачната му фаза. И все пак най-силно от всички въздейства “Hungry Waters” – възхитително радио парче, което не крие референциите си към The Cure от “Disintegration” периода им, но отвежда това внушение надълбоко в пълнолунната нощ, преди да разреже гърлото ти в името на злокобния метъл.
Tribulation са написали албум, с който могат да се гордеят. Той едва ли ще ги направи по-известни, отколкото вече са, но метъл феновете, които харесват Sisters Of Mercy и Siouxie and the Banshees, ще намерят нещо за себе си в “Sub Rosa in Æternum”. За новобранците той вероятно също ще провокира достатъчно интерес да се гмурнат в предходните им издания.
