Абе, не знам за вас, ама аз Killswitch Engage ги асоциирам с мелодичния метълкор. Но пък аз предпочитам епохата им с Howard Jones. Не че Jesse Leach не вкарва същия вайб на моменти, дори в новия “This Consequence”. Ама щом аз, де работя тука и къде с причина, къде без пускам “Cowboys from Hell” и тропам по стените, ви кажа, че тука е яко джангър, значи нещо е странно.
Във вакуум, няма нищо лошо в джангъра. Ако е умерен, добре поставен, техничен и не ми напомня за точно 1873 други банди, значи всичко е чук. Ама в “This Consequence” само за две парчета минахме през има-няма повечето участници в упоменатото число.
Виж, Бранимире, това е група на 25 години. Четвърт век, пич! Много ясно, че работата е технична, и че не губят ритъм, и че не го правят без да искат. Ама през всичките тия 25 години съм казвал същото нещо: много непланувани им звучат парчетата. И нямам предвид сурови: нямам против сурови парчета, където емоцията води изпълнителя към резултата на музиката. Имам предвид, че работата на Killswitch, с редки изключения, е по калъп. Вярно, техния си калъп, ама калъп.
Стигаме до първия повратен момент: ако си фен на Killswitch и повечето от дискографията им те кефи, вероятно и “This Consequence” ще те кефи. Тук имаме някакви кухи обещания за повече тежест, ама като тежък човек ти казвам: джангър е, не е тежест. Ама к’во като?
Ок, тръгнаха ли си? Мисля, че всичките ги няма вече.
Пич, това е поредното издание, в което Killswitch Engage показват, че не са способни да капитализират върху силните си страни. Имаме едни такива псевдо-брилянтни моменти, понякога дори закачащи, заобиколени от един тон ноти, дето и те не знаят защо са там. Много ми е гадно да го казвам за състав с толкова опит, ама на този етап дори AI може да генерира музика, която да звучи така, а това не говори нещо хубаво.
Да, много ясно: добре е изпълнено, миксът е топ и прочие. Четвърт век в индустрията! Да очакваме нещо различно би било самопризнание за слабоумие. Ама за девети студиен албум, не е ли редно да очакваме и демонстрация на определен тип майсторство?
Разбира се, критиката ми не превръща “This Consequence” в боклук. Той не отстъпва по нищо на предшествениците си, даже напротив: на някои места надгражда. Просто съм от хората, които всеки път като посегнат към този състав, очакват да бъдат отвени така, както някои от най-култовите им парчета ме отвяха навремето. Нека сме честни: не е случайно, че има няколко песни на Killswitch Engage, които всеки метъляга, роден около 2000-та година, знае.
И ето къде намирам спънката пред това Killswitch Engage да се превърнат в институция: ако помолиш същите тези младежи да ти именуват парче от последните албуми на бандата, 90% няма да могат. На мен това ми звучи като маркетингов кошмар, ама за щастие не отговарям за тия работи.
Иначе, конкретно за траклиста на “This Consequence”, дори ако имате очаквания подобни на моите – които на този етап са напълно основателни – пак вместо да скипвате изданието, цъкнете скип само на трака. Има яки изпълнения тук, макар и не толкова силни, колкото “My Curse”. На моменти звучи като западен християнски метълкор, в други пък е по-близо до някои неща на Machine Head. Ако не друго, изданието със сигурност е пищно.
Ама не е точно това, дето смятам, че могат. Може да ви звучи като хейт, но не мисля че е. Една шепа тракове на тази група ме вдъхновиха до степен, в която ги виждам като много по-големи, отколкото са. Вярвам в техния неосъществен потенциал и именно затова всеки път ще посягам към новите им издания.
Не е драма. Просто могат повече. Сигурен съм.
