Лошо. Лошо e, Кире, че никога не си чувал за тия. Не, името им не е някаква диагноза. Означава “дисхармонията на света”, но това е една от световните лъжи, понеже съдържанието е турбо-качествен мелодет. И да ти кажа честно, доста хармонично си звучи, предвид всичката мощност, която се издава от тия италианци.
Ми то как иначе? Десет години без албум, братче. Трябва да си титан, за да можеш да изпълниш десет години тишина с релевантност, докато феновете ти не просто те помнят, а проверяват редовно за нов материал. Да не говорим, че във финансово отношение DM са далеч от сравними с някои от по-видните представители на модерния капитализъм в жанра.
Майната му на това. Кратка версия: ако не си ги знаел досега, да си. И ето ти перфектната възможност. Цъкаш Play, отсреща: бясна мощ. И остава такава за цели 11 парчета. И не ти говоря за някакви пост-модерни песнички по три минути: това е истински дългосвирещ албум, който с цялата си тежкоташачна наглост има и бонус трак.
В този плейлист се намират някои от най-закачащите композиции, които бандата е записвала до момента. Високите скорости и галопиращата тежест не са запазени само за хитовете: навсякъде са. И ако това само по себе си не беше достатъчно впечатляващо, истинското постижение е, че траклистът никога не става претруфен и натоварващ. Музиката остава приятна за слушане в цялост, дори когато свири парче, което не хваща веднага. Рано или късно обаче влиза под кожата и вадене няма, дори с оперативна намеса.
Кеф ти брейкдауни, кеф ти сола: тук има на какво да се куфее, но и над какво да се помисли. DM имат в дискографията си доста депресарски тракове, тъй че работата тук не е изключение, но никога не е и без смисъл. По-голямата част обаче носи осезаема нотка на надежда и позитивизъм, което е голяма рядкост в днешно време.
Мелодетът, в частност европейският, често разчита на познатите фолк мотиви. Тук също ги има, но с удоволствие и мярка. В други песни срещаме значително количество други вдъхновения като класика, джаз, суинг и дори понякога класически рок енд рол (ама с кардан). Особено впечатление правят пасажите с цигулки, които, без да си дават зор, могат да се мерят с работата на някои от съставите, дето са “метъл, ама имаме цигулар”.
Сега, работата не е идеална. На първо време бих сменил откриващия трак. Не че е лош, ама не е и закачащ, а първото впечатление си остава важно във всяко отношение. На моменти мастърингът леко накуцва, но не до степен, в която ти иде да изтюхкаш на глас. Като цяло, музика с аранжимент така наситен и богат като този е предизвикателна дори за най-скъпарските миксери, така че имай го предвид. В други моменти обаче пикирането на китарата се чува доста силно, особено ако си на слушалки. Тези неща са абсолютно поправими и може дори вече да са коригирани за финалното издание.
“The Dormant Stranger” е без съмнение сред най-добрите издания на групата до момента. Това е траклист, който уважава слушателя, независимо дали е фен или не. Не ти губи времето със смешни баладки и “креативни експерименти”; това са Disamornia Mundi, които вдигат леко летвата, докато остават верни на себе си. Сигурен съм, че това ще остане сред най-силните издания за годината, при все че повечето от нея тепърва предстои.
Да, голям кеф, че Джон Атанасов е българин, но италианците и те имат своите произведения. Батериите? Там се раждат. Пица, паста, еспресо? Мре се без тях. А ако си мислиш, че Ferrari е просто марка спортен автомобил, силно те съветвам да се образоваш малко. Като се повдигне темата обаче не забравяй да споменеш Disamornia Mundi като едно от по-неизвестните национални богатства на Италия.
Бай дъ уей: ей ти друга обложка, която е фотошоп, но изпълнението е на значително по-добро ниво. Блендирана е правилно и не изглежда като проект на беден студент с пиратски фотошоп. Да не говорим, че изцяло отговаря на атмосферата на музиката.
PS: Веднъж да се случи да получим и смислен прес релийз. Вие чували ли сте за групите The Silverblack и Infernalizer? Аз не бях, ама тия същите сладури са замесени там, така че вероятно си струва да ги проверим.
