Троянски хардкор-груув ли бе, маняк? Да бе, пич. Къде си расъл? Троян е метълска сила от години! И Engineer of Death са горди наследници на този дълг. Повече трябва да те шокира фактът, че ги покривам. Като претендент за “pi4 s visoka ob6ta koltora™”, гледам да стоя възможно най-далеч от българската музика, че да не хвана някоя неизлечима болест.
Смъртозаредените Инженери обаче съм ги чул на живо. И не ги намразих. Че и мърч щях да си купя, ако имаха размери. Но това, което ме нави да ги следя след концерта, не беше ослепителната усмивка на вокалиста, а нещо дори може би по-ценно: ръст и отношение. От синглите се виждаше, че кипи креативна сила и желанието да се придържат към нея. Какво да ви кажа? Разбирам ги тия работи и “Forced to Stay Here” е доказателството.
Не очаквах да има интро, камо ли да включва похват, който не бях чувал в тежко издание скоро, а пък въобще не очаквах да ми се отвее главата веднага след него. От отзвука на колоните първо отиде назад, после се килна напред и ей ме на: куфея. Траклистът е мощен, ритмичен, но изпълнен с вариации. Въобще не можем да си говорим за скука или еднообразие, които са честите белези на кофти кор релийзи.
В същото време, важните белези на жанра са запазени: дължината на албума е тъкмо колкото ти е нужно да се изпотиш пред сцената. Хавата е яко пънкарска, разкрасена с множество яки идеи в микса и спонтанни промени в темпото. Абе, реално, много е просто: ако музиката ти ме кара да се мръщя, докато я слушам – сещаш се, оная физиономия между “боли ме” и “мале, много ми е яко” – значи правиш нещо както трябва. А щом след няколко трака избухва и парче, което ме кара да искам да се превърна в бейблейд от кръв, пот и ярост, значи съвсем сме на ниво.
Друга коренна разлика с повечето нашенски пориви е обработката, която мога да опиша като “модерна” и “светска”. Демек, не звучи все едно съм записвал инструментите с магнетофона на дядо ми в мазето, а звучи кристално и говори за присъствие на правилната работна етика.
Впрочем освен усмивка, вокалистът има и ебаси убийствения диапазон на крещене. Беше в зародиш цялата тази работа до момента, ама вече изглежда звярът се е отприщил, та му пожелавам да си зверства на воля из полянките и горичките все така смело.
И, разбира се, даваме бонус точки за това, че няма смешни, излишни баладки.
Естествено, пълно щастие няма. На първо време, тишината ми идва малко в повече. Това понякога може да бъде много мощен композиционен инструмент и бандата борави умело с похвата. На моменти обаче ми биеше нещо на кухо и чаках да чуя някаква бегла мелодика, бас или поне една топла лентичка. Тук-таме се чуваше някой хипер-сладък естествен отзвук от инструментала, та се радвах на каквото мога.
Нещо дребно, ама важно: защо липсват текстовете в Spotify? Искам да знам за какво ми се карат, когато ми се карат. Иначе се чувствам все едно са ми дали електронен фиш: хем ми искат пари, хем не ми казват какво съм сбъркал и най-вече къде, че да знам да не минавам пак оттам.
Дори и без лирики обаче усетих, че албумът е малко наративно тегав. Знаеш ме: предпочитам надъхваща музика, особено ако ще е хардкор. Съвет: викай за хубавото, защото лошото се вижда, пък като чуваш и виждаш лошото, идва в повече, и лесно се залита после (пък трудно се става).
Вариативен, интересен, ангажиращ и ангажиран: FTSH има в себе си всичко, което може да се очаква от един албум. Сега, по параграфа “Аз съм Българче и обичам Троянски кор омаен сладък”: въобще не е така. Самият факт, че принципно не покривам БГ групи, трябва да ти говори за това. Бих казал същите неща за същия труд ако е от друго име.
(Живот и здраве като вземем дебелия бюджет от някой голям европроект, ще ме пращат по света да ги питам и другите групи на живо, или пък да се сбивам с тях, или прегръщам: зависи от групата.)
Но по темата: вярвам, че Engineer of Death имат реален потенциал да стигнат отвъд българската сцена. Струва си да преслушате “FTSH” и да последвате братленцата от Троян, където ви е удобно. Замислете се: ако това е междинното стъпало на заклетия втори “sophomore” релийз, очаквам третият да прочуе Троян из Европата и СИЕ.
Впрочем, обложката е култ! Идея, стил, вписва се в изданието: въобще урок. По-големите групи не знам какво се правят с тия смешни фотошопи, човек ще каже, че не познават артисти или че Fiver им е далеч.
