Behemoth никога не са били просто метъл банда – те са културен феномен, който вече над 30 години системно подкопава устоите на религиозната догма. В Полша, където католицизмът е не просто религия, а национална идентичност, групата се превърна в символ на бунта срещу установените норми. Обвиненията в богохулство и съдебните дела продължават да се трупат, но вместо да го притъпят, те засилват гласа на Nergal и го правят по-ясен и по-необходим. Развитието на Behemoth достигна своята връхна точка през 2014-а година с “The Satanist”. Записан след възстановяването на фронтмена от левкемия, този проект улови екзистенциалната тежест на преживяното и я превърна в оръжие на индивидуализма.
Десет години по-късно Behemoth продължават напред с не по-малко дръзко изявление. “The Shit Ov God” е заглавие, което от първия миг раздели слушателите. За някои това е евтина провокация, за други – логично продължение на артистичния път на групата. “Избрахме тази формулировка, защото искаме да кажем нещо, което не може да бъде игнорирано. Това е директен отказ от фалша и от цензурата. Понякога истината звучи мръсно, защото е такава.”, обяснява Nergal.
Въпреки че скандалите около фронтмена често се оказват в центъра на вниманието, отвличайки фокуса от музикалните постижения на групата, Behemoth продължава да бъде една от най-устойчивите сили в съвременната екстремна метъл сцена. “The Shit Ov God” може и да не достига концептуалната дълбочина на “The Satanist” или смелите експерименти на неговия наследник “I Loved You at Your Darkest”, но въпреки това се откроява като убедителна заявка със своята брутална енергия и прецизна продукция.
Още с първите секунди на откриващата “The Shadow Elite” става ясно, че групата не възнамерява да губи време. Песента се впуска стремглаво напред – яростна и наситена с величествен размах, който напомня за времената на “The Apostasy”. Следващите изпълнения само затвърждават, че Behemoth все още са в добра форма. Заглавното парче и “Lvciferaeon” предлагат епичност, сгъстена в стегнати четири-петминутни взривове, които разчитат на контрасти в динамиката и праволинейна структура. “Nomen Barbarvum” излъчва усещане за безвъзвратна обреченост, а “O Venvs, Come!” със заглавието си предизвиква асоциации с безспорната класика “O Father O Satan O Sun!”. Новото парче не достига същия епичен мащаб, но се отличава със собствен характер и нотка мелодичност в духа на Watain.
Макар публичният образ на Nergal в дигиталната ера да се променя в посока, която раздвоява мненията, ядрото на Behemoth като музикална сила остава стабилно. Те продължават да създават музика, която носи тематична плътност и идейна последователност. “The Satanist” едва ли ще бъде надминат скоро, но групата все още умее да създава емоционално заредени композиции, пропити с ритуален заряд.
