След като преди три години с гениалния “Pain Remains” пренаписаха формулата на деткора и окупираха трона му, Lorna Shore днес се ползват със заслуженото възхищение на целокупната метъл сцена. Редица банди започнаха да възприемат подхода им към комплексно, кинематографично музициране, а много фенове, които бяха вдигнали ръце от жанра заради неговите еднообразие и самоцелна бруталност, започнаха да го преоткриват. В подобна ситуация закономерно възниква въпросът накъде следва да поемеш, след като вече си стигнал върха.
Петимата американци явно се чувстват достатъчно добре на настоящата си позиция и не възнамеряват да поемат накъдето и да е. “I Feel the Everblack Festering Within Me” действително не предлага съществено стилово развитие спрямо предшественика си, но как усъвършенстваш нещо, което вече е съвършено? Макар да не може да се похвали с концептуалната хомогенност на “Pain Remains”, новият запис на Lorna Shore представлява първокласна колекция от безкомпромисни индивидуални изпълнения. Основната разлика този път е, че някои от тях са натъпкани с такова количество информация за единица време, че са нужни поне няколко внимателни преслушвания, за да започнат да разкриват напълно качествата си.
Стилът на групата е все така образен и жив, съчетаващ динамичен техничарски инструментал, смазващи, уместно вмъкнати брейкдауни и красиви оркестрации, вдъхновени в равни количества от филмови саундтракове и герои на симфоничния блек метъл като Cradle of Filth и Dimmu Borgir. Албумът е показно по композиторски и музикантски максимализъм: атмосферични пасажи съжителстват органично с моменти на стъписваща агресия, а всяка песен се усеща като самостоятелна вселена, в която катаклизъм и катарзис се сливат в едно. Austin Archey вероятно е най-бързият и мощен барабанист в съвременната екстремна сцена – партиите му са изсвирени с нечовешка прецизност и същевременно са по-унищожителни от залп на цяла артилерийска батарея. Adam De Micco се разписва с нова порция емоционални сола, които съумяват да звучат едновременно класически и модерно, а Will Ramos отново доказва защо е един от водещите метъл гласове, демонстрирайки завидна техника и диапазон, простиращ се от свръхниски гутурални ревове до пронизителен демоничен вой.
Прави впечатление по-големият контраст между отделните парчета, които балансират между крайности на свирепост и драматизъм. Жизнеутвърждаващата (да, наистина) “Unbreakable” е обречена да бъде хит, докато грандиозният оркестрален аранжимент на “Death Can Take Me” и приятните мелодет залитания в “War Machine” внасят ценно разнообразие. От откриващата касапница “Prison of Flesh” и “A Nameless Hymn” – може би най-тежките песни на групата до момента – до неподправено епични композиции като “Glenwood”, “Lionheart” и “Forevermore”, слушателят пропада в неумолим водовъртеж, в който апокалиптичен мрак се редува с проблясъци на величие и надежда, за да остане накрая с усещането, че преживял е цяла музикална одисея.
“I Feel the Everblack Festering Within Me” може да не е разтърсващото откровение, което беше “Pain Remains”, но е повече от достойно усилие и категорично затвърждава лидерската позиция на Lorna Shore. Съставът продължава да се цели високо и резултатът е най-интензивният им и изискващ труд до момента. Още едно-две издания от подобен калибър и пътят към световно господство ще е открит.
