Добър ден. Аз съм дошъл да изпия този кен бял Monster с моята моторна резачка Дилян и моя винтоверт Буйко (към чийто накрайник съм залепил картофобелачка). Поради чудесата на модерния маркетинг, умело мога да се подготвям за всеки музикален релийз, тъй като името, обложката и синглите ми дават някаква представа какво да очаквам.
Само един въпрос имам: защо ме излъгахте? Беше ми обещано насилие, а се оказах с билет за поредната вътреличностна драма, която нито е интересна, нито е стойностна. И започвам да се чудя дали Дилян и Буйко не ги прилагам основно в грешния тип социални ситуации.
Да разкараме реквизита от контекста: да, чистия вокал си тръгна. Вече бандата е с човек по-малко, а екс-крещящия вокалист е текущия всевокалист. Добре се справя момчето. При все публицистика и PR усилия, любезно каня замесените певачи да спрат да бъдат двулични и да влязат в някой кален обор като истински мъже, за да се псуват и бият до смърт. И приключвам с тоя наратив, драги ми Абъркръмби.
Това, дето ми го сервирахте, не е I Prevail. Преди тази група беше някакъв поп-кор, който съумяваше да е мега бесен и напевен едновременно. И тук стигаме до интересната част. Маркетингът, сценичното поведение и новините много искат да ви убедят, че сега групата е “по-тежка от всякога”. Първият едноименен сингъл яко си биеше на тотален кор със сегменти на блек и дет.
Ама ако сте толкова тегави, за какво шест от десет парчета са ви бавнярски балади бе, мойки?
Албумът започва с нещо, на което много му се ще да е индъстриъл. Девет песни по-късно разбираме защо: групата в момента не умее да не пише в минор. Композициите са преобладаващо хомогенни и дори когато имат някой друг интересен пасаж в себе си, гамата му е така ограничена, че независимо дали е изкрещян или изшептян, той просто не звучи достатъчно отличително за опитен слушател от какъвто и да е калибър.
Батенца, целият траклист е балади. Как са успели? Кой кретен го е изпродуцирал това с чиста съвест? Това е прецедент – аз такава идиотия не съм виждал през живота си и се надявам и да не видя никога повече. В един момент чаках Влади Въргала да се появи иззад някой ъгъл с бандата и да ми каже, че съм участник в “Сладко Отмъщение”. Така и не дойдоха, но аз си се разсмях на глас и изкрещях “Братле, колко такива песни имате в албума?!”. Те поне да бяха готини, ама в повечето чух цели сегменти, които разпознах от чуждо творчество, тъкмо от бекграунда на Преваляците. “Вдъхновена” работа, какво да ви кажа.
Но това дори не е най-големият проблем в ситуацията. Къде ми е насилието?! Стоя тука с моите верни другари, способни на държавни преврати, и то насилие няма. Нека ви го обясня метафорически: ако си купите кола, но шишето се окаже пълно с фанта, няма ли да се ядосате? А така. И тука е същата работа: всичко в презентацията и маркетинга обещаваше агресия и тежест, а получаваме мрънкане на безпредметни, лични теми. Аман от егоисти в музикалната сцена.
Знам к’ви ги говорят за тоя запис, но не – Исуската го няма вътре. Все ми е тая за вокалиста, дето си тръгна, но предвид, че предходното издание беше чук, явно е помагал с нещо, де да знам.
И леко извън темата: може ли да приключим с тая тъпотия да си пускате музиката в стрийминг платформите без качени текстове? Искам само да си представиш, скъпи читателю, как си купуваш диск от дюкянчето за музика (което вероятно е фалирало, но нека си представим), отваряш го, ама вътре няма книжка с лирики – тях ще ти ги пратят после по пощата. Няма как, нали? Еми, и тука няма как. Макар че, ако съм хванал правилно това, което успях да чуя от наличното творчество, и аз не бих ги качил.
Не мога да повярвам на какво музикално постижение станах свидетел днес: дългосвирещ албум с продължение 30 минути, от които повече от 20 са тегави, чути балади. Машала.
