Ревюта
Група: Omnium Gatherum      Албум: May the Bridges We Burn Light the Way      Автор: WingWriter      Ноември, 2025
Omnium Gatherum – May the Bridges We Burn Light the Way (ревю от Metal World)

Omnium Gatherum са сред големите представители на финландския мелодет заедно с Insomnium и Amorphis. И също като сънародниците си, те винаги са приоритизирали емоцията в изкуството. Но дори тогава музикантите неведнъж през годините са били пример за поддържане на перфектен баланс в иначе двойствения характер на стила, в който са си избрали да се подвизават. Последният такъв запис за бандата беше “The Burning Cold” (2018), след който обаче съставът претърпя сериозно сътресение. Последиците оказаха ефект върху “Origin” (2021). Последният беше в някаква степен експериментален запис с непретенциозно звучене, черпещ вдъхновение от AOR-музиката. И макар че не бихме го нарекли провал, феновете очакваха друго.

“May the Bridges We Burn Light the Way” е малка крачка в правилната посока. Той не връща експресивната суровост на “The Burning Cold”, но със сигурност не се старае да е чак толкова комерсиален, колкото беше предшественикът му. Осемдесетарските презокеански радио рок вдъхновения отново са тук, а в много случаи албумът е повече пауър метъл, отколкото мелодет. Но дори и в тези моменти музиката съдържа в себе си енигматичните нотни постройки, ясно подчертаващи северноевропейския произход на изпълнителите. Типичен пример за това са чистите китари в припевите на “My Pain” и “Ignite the Flame”. Те налагат атмосфера по модел, познат не само от други творби на Omnium Gatherum, но и от Insomnium. Отново в “Ignite the Flame” се срещат и солови партии със засилен дилей, които, макар и в доста минималистичен вариант, напомнят за почерка на Amorphis.

За щастие, в новия албум има и песни, директно препращащи към златните години на мелодичния дет метъл. “The Last Hero”, само че с малко повече клавири, напомня за силните периоди на In Flames, Dark Tranquillity, че дори и на набралите инерция в момента The Halo Effect. “Streets of Rage” залага на сериозен груув и ни представя един от добрите рифове в албума. “Barricades” пък редува по-сложни и динамични ритми с праволинейни и агресивни излияния, върху които Jukka Pelkonen простира внушителните си вокали.

И все пак “May the Bridges We Burn Light the Way” продължава тенденцията за леснодостъпност и компактност. Песните се разгръщат бързо пред слушателя, без да оставят поле за интерпретация. За съжаление, цената е липсата на дълбочина, която да съхрани албума във времето. Новият труд на Omnium Gatherum разпалва силен огън, който обаче изгаря твърде бързо, за да остави дълбоки следи.

Ревюта за 2025 година
Ревюта за 2024 година
Ревюта за 2023 година
Ревюта за 2022 година
Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2003 - 2025
Изработка на уеб сайт