Един внезапен времетръс в пространствено-времевия континуум си е кофти работа – с всичките му неособено радващи последици, пост-времетръсна апатия и прочее неща. Да се върнеш с десет години назад, знаейки какво се е случило и предстои да се случи – защото вече се е случило веднъж – и да нямаш силата да промениш каквото и да е... Да. Гадно е. Както гласеше прочутият цитат: “И всички ние трябва да доживеем още веднъж 2001-ва година по трудния начин, минута по минута, час по час, година по година, като пак залагаме на губещия кон, като пак се женим за когото не трябва, като пак хващаме трипер...” Сега добави още две години – защото сме 2013-а, а тринайсет минус десет прави три – и си го отбележи някъде: на Carcass изобщо нямаше да им пука. Преди десет години те категорично не фигурираха в музикалната действителност.
Това, разбира се, е валидно, само ако приемем, че Carcass нямат личен живот и са някакви бездушни машини, които само свирят дет метъл, а когато не го правят, не правят и нищо друго. Но дори да имаше двоен времетръс, който да ги върне в 1993-та, нещата отново нямаше да са чак толкова лоши – те пак щяха да изсмислят мелодичния дет метъл, след което пак щяха да издадат “Swansong”, а после пак щяха да се разпаднат. И всичко, случващо се в екстремната музика до 2007-ма и техния реюниън, щеше отново да си се случва, само че без тяхна намеса.
За да бъдем абсолютно честни, нямаме никаква идея дали Jeff Walker и Bill Steer са чели Вонегът (аз казвам “да”), но “Surgical Steel” звучи сякаш тези 20 години не са се случвали. Е, отделни части сочат към 96-а, но ти и сам ще ги откриеш в заглавната песен, както впрочем и в “Cadaver Pouch Conveyor System”, чието соло е по-рокендрол навярно и от Били на чопъра си във “Волния ездач”. Но докато “Surgical Steel” успешно вгражда колосалната бруталност на легендарния “Necroticism – Descanting the Insalubrious” в изчистената структура на “Heartwork”, Carcass протягат ръка към елементи на много и различни жанрове в метъла, за да разгърнат една истинска епика.
“Surgical Steel” е продукт на дългогодишни традиции. Стартирайки с интро, озаглавено “1985” (тук имаме почти троен времетръс), което съзнателно напомня на “The Hellion” на Judas Priest, този албум е обобщаващ както за творчеството на своите създатели, така и за няколко поколения екстремен звук. В такъв контекст работата на дългогодишния им продуцент Colin Richardson, впоследствие отстъпил мястото си на ултрапрофесионалиста Andy Sneap, очаквано дава резултат в нещо, предназначено да изравнява цели стадиони със земята.
Интересно е да се отбележи, че “Surgical Steel” спуска няколко ориентира, които позволяват лесно проследяване на различни тенденции в метъла за последните 20 години. Мелодичният дет настрана - Carcass са инжектирали музиката си със здравословно количество траш. Основният риф на “Unfit for Human Consumption” е директна препратка към “Holy Wars”, но говорейки за “тенденции”, “Thrasher’s Abbatoir” – най-кратката песен в албума – съдържа част, която адски много напомня на късните Kreator. И тук идва моментът, когато ние казваме, че (внимание: спойлер!) късните Kreator всъщност взеха този мотив от гьотеборгския звук. А той, на свой ред, води началото си от... Carcass.
Усещането за наследство е отправна точка при контакта със “Surgical Steel”, както впрочем е бил отправна точка и за създаването му. И това наследство се простира отвъд териториите, окупирани от Carcass. С всяка следваща песен “усещането” се засилва така, както набира сила и самият албум – риф след риф, соло след соло, чак до осемминутната епика “Mount of Execution”, която закрива “Surgical Steel” по безцеремонен начин.
Подобно на Judas Priest, Iron Maiden и Killing Joke – все примери от последната декада - Carcass правят впечатляващ реюниън и отправят предупреждение към абсолютно цялата екстремна сцена. Предупреждение, че всички групи – малки и големи – могат да се порадват на успеха си дотогава, докато Jeff Walker и Bill Steer не поемат нещата в свои ръце. А сега те правят точно това. “Surgical Steel” е триумфален албум. Нека времетръсът ни удари след десет години, за да го изживеем още веднъж.
