Погледни през прозореца – времето се ебава с нас, нали? Дори да се подведеш от лъжливо ухиленото слънце, което ту се скрива, ту подава назъбена физиономия иззад някое по-хилаво облаче, навън те чака виелица, заплашваща да се развихри в нещо от пропорциите на Blashyrkh. Но това е окей. Ние обичаме Immortal. Тази вечер обаче – в навечерието на най-светлия пиратски празник, Никулден – не сме се събрали да слушаме блек. Всъщност, времето е по-подходящо за нещо сгряващо. Нещо от Юга. Нещо като стоунър. Точно каквото и ни очаква в уютния “8th Ball” – тазвечершния клуб-домакин на гръцките пий-докато-не-заспиш (в-собственото-си-повръщано) ветерани Nightstalker.

До момента, в който на така наречената сцена се появява единствената подгряваща група – нашите момчета от смазващата инструментална банда Center – убиваме времето в поглъщане на бира в компанията на Argy – фронтмена на Nightstalker. Пичът е старо куче. Личи си от рошавата прошарена грива, покриваща немалка част от дългото му, впито лице. Или от рошавата прошарена брада, която още повече го издължава. Или от вехтата кожена рокерия, навярно по-стара от поне половината посетители тук. Но вътре в себе си този човек винаги ще си остане млад. В опит да се аргументира, той свива един сочен джойнт и го подава насам… Но това не е нищо на фона на сценичното му присъствие.

Преди да стигнем до него обаче, малко след 21 ч. се появяват Center. Честно казано, нямаме никаква представа колко точно са пушили в процеса на създаването му, но техният дебютен албум “Center of Gravity”, издаден по-рано тази година, е едно от най-силните неща, които са били правени у нас. Не само в последно време, а по принцип. Много преди появата му обаче, четиримата съумяха да съградят стабилна фен база по единствения възможен начин – с неуморно, свръхентусиазирано свирене при всяка удала им се възможност, достигнало естествената си кулминация в миналогодишния им лайв със Smallman и Vrani Volosa. Но сега, когато първият им албум е факт – а също така и фактор – човек може само да прави догадки докъде могат да стигнат Center. Както обикновено, групата просто мачка на живо с добре премерената си комбинация от стоунър, психеделия и дуум-рок; не можеш да знаеш кога уа-уа вълните ще се разбият в характерен за суинга груув и дали поредният риф някога ще спре да те гази. Защото с всяко негово повторение той става все по-тежък и по-тежък. И тъкмо в това се крие силата на Center – те напълно владеят ситуацията. Във всеки един момент.

Nightstalker няма как да не се похвалят със същото – гръцките “дет рок командоси” го правят от 25 години. И го правят добре. Когато пристъпват на сцената с първия риф на “Go Get Some”, отварящата песен на все още актуалния им последен албум “Death Rock Commandos”, декемврийският студ не остава нищо повече от един далечен спомен, прогонен от сухата жега на южняшкия рокендрол. Пред не повече от 50-ина души, повечето от които журналисти “и приятели”, Nightstalker са непретенциозни, но пълната им вяра в силата на тяхната музика и способността й да поддържа температурата висока е неприкрита. Argy не просто надава невъзможните си, просмукани с тежък дим и пиячка вопли – той танцува. Като шаман. И няма никакво съмнение, че разлелите се по лицата на присъстващите усмивки са израз не на някаква насмешка, а на истинско удоволствие. Което само се засилва, докато групата балансира между новите си парти хитове (“Soma” и “The Underdog” са готови да удавят клуба в пот) и поотлежали трошачки като “Superfreak”, “Enough is Not Enough” и “Brainmaker”. Няма нищо лошо в открито проявения от Argy интерес към “истински жени с цици”, както и в двойния бис на групата му, сякаш сме на някой шибан стадион пред любимите ни радио герои, току-що разтърсили крехките ни емоции с балада за тежката раздяла с готиното гадже. Но Nightstalker обичат тази музика. Обичат алкохола, тревата, мацките с цици и малките сцени в подземните клубове. И броят на публиката няма никакво значение. Те щяха да го направят и пред трима души – в това число и бармана, и поне единия от общо двама охранители.